Животът на едно малко момиче се променя завинаги на 8 юни 1972 година. Ким Фук е едва на 9 години, когато над нейното село във Виетнам е извършена напалмова атака от самолети бомбардировачи на ВВС на САЩ. 

От този ден нататък целият свят научава за Ким. Причината е една фотография, която показва голото, ужасено и бягащо дете. Снимката е кръстена "Ужасът на войната" и е дело на фотографа Ник Ут. С нея той печели наградата "Пулицър" и се превръща в легенда. 
  След като заснема фотографията, Ут води Ким и останалите ранени деца в болница в Сайгон. Момичето е с тежки изгаряния, но успява да оцелее.

По-късно комунистическият режим във Виетнам използва Ким като пропаганден символ. Тя обаче успява да избяга през 1992 г. заедно със своя съпруг. Двамата получават политическо убежище в Канада. 

Ето какво споделя днес Ким за болката и прошката в документална поредица на cbc.

Нейният разказ започва от атаката с напалм:

"Видях самолета, беше толкова шумно, толкова близо. Изведнъж огънят беше навсякъде около мен. Той изгори дрехите ми. Видях, че ръката ми е изгорена. Помислих си: О, Боже, ако се изгоря, хората ще ме виждат по различен начин".

Тогава тя още не го осъзнава, но днес споделя:

"На 9 години аз се превърнах в жертва на войната".

В началото младото момиче е засрамено от снимката и не иска да я вижда:

"Изобщо не харесах тази снимка. Помислих си - защо ме е снимал, когато съм в агония, гола и толкова грозна. Мечтаех си снимката да не беше правена". 

"Преминах през 17 операции. Трябваше да се справям с болката всеки ден. Сравнявах белезите си с биволска кожа. И понеже кожата ми нямаше никакви пори, не можех да се потя. Това ме караше да се чувствам толкова изморена... Бях изпълнена с омраза, огорчение и гняв".
 
Порасналата Ким и фотографа Ник Ут

Ким е травматизирана и не спира да си задава един и същи въпрос: "Защо аз? Защо това се случи на мен?".

Болката - физическа и психическа, започва да ѝ повлиява:

"През 1982 г. исках да отнема живота си, защото си мислех, че след като умра, няма да има повече страдание, няма да има повече болка. Най-накрая аз открих Новия завет в библиотека в Сайгон. На Коледа през 1982 г. аз приех християнството. Вярата ми помогна много. След като имах вяра, списъкът ми с врагове се превърна в молитвен списък". 
  "Осъзнах следното: Ким, ти се молиш за своите врагове, значи наистина изпитваш любов. Прошката освободи сърцето ми. Простих на всички, които ми причиниха страдание. Дори на пилота, на командира, на хората, които ме контролираха...

"Когато станах майка, имах цялото време, за да се грижа за моето бебе. Когато то порасна, му обясних защо мама има белези. Трябваше да му покажа моята снимка. Той докосна ръката ми и попита: "Мамо, боли ли?" и ме целуна там", споделя тя.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Quando la piccola Kim Phùc aveva nove anni, il suo villaggio in Vietnam venne bombardato con il napalm. Il fotografo Nick Ut immortalò l'immagine terrificante di una bambina ustionata che correva piangendo nella sua direzione. Quell'incontro cambiò le loro esistenze. Il fotografo salvò la vita alla bambina, soccorrendola sul posto e facendola poi ricoverare in un ospedale, mentre il suo scatto accelerò la fine della guerra in Vietnam. Questa immagine, scattata decenni dopo, nel 1995, da Joe McNally, ritrae quella bambina ferita dal napalm ormai adulta. La sua schiena è segnata dalle cicatrici, ma Kim culla tra le braccia una nuova vita, simbolo della sua vittoria sulla morte. Noi che conosciamo l'immagine di Nick Ut tendiamo inconsciamente a pensare alla piccola Kim come a un soggetto cristallizzato nel tempo, ma, fortunatamente, Kim sta vivendo una vita felice, lontana dagli orrori della sua infanzia, a dispetto delle sue cicatrici. #lefotografiechehannofattolastoria #kimphuc #nickut

Публикация, споделена от Fotografie Della Storia (@fotografie_della_storia) на


Ким получава канадско гражданство през 1997 г. и основава фондацията "Ким Фук", която помага на травматизирани от войни деца. Тя много добре разбира какво са преживели те - не само физическата болка, но и травмите и кошмарите.

"Аз помагам на деца, строя училища, болници, домове за сираци... Сега работя, не защото това е мое задължение, не защото е моя мисия, а защото обичам", споделя жената. 

На въпрос какво вижда, когато гледа това момиче на снимката, тя отговаря: "Сега мога да погледна снимката. Толкова съм благодарна".  


Източник: vesti.bg