Денят 17 септември е голям празник. Прекланяме се пред смелостта на едно семейство, коeто не предаде Христос. 

В края на 1-ви и началото на 2-ри век живяла праведната християнка София. Тя родила три дъщери, които кръстила с имената на най-възвишените християнски ценности – Вяра, Надежда и Любов.

След като се родила третата дъщеря Любов, Господ прибрал душата на техния баща.

Останала вдовица с три малки дъщери, Света София продължила да спазва заветите на светите отци и да възпитава своите щерки в Христовата вяра и в християнските добродетели.
Много техни съграждани се възхищавали на куража на Света София да се справи сама с отглеждането и възпитанието на своите дъщери.

Новината за примерното семейство достигнала до градоначалника. Той лично отишъл да се види с тях и да научи повече за техния живот.
Докато разговарял със Света София, тя признала, че е християнка.

Вбесен от чутото, градоначалникът незабавно уведомил император Адриан, защото времето до края на 3-ти век е свързано с огромни гонения над християните от езичниците.

Майката София и трите дъщери били изпратени в двореца за разпит. Света София накарала момичетата да се хванат за ръце, за да се чувстват по-силни и така влезли при императора.

След като разучил кои са и какъв живот водят, императорът ги изпратил 3 дни да живеят в дома на знатната Паладия – известна и уважавана римлянка.
След 3 дена всички били изправени пред съда.

Наложените традициите повелявали първо с благи думи християните да се откажат от християнството и да се поклонят на идолите.
Ако откажат, тогава бивали подлагани на нечовешки изтезания и накрая убивани.
Точно това се случило със Света София и нейните дъщери.

Една по една девойките били привиквани при императора.  Вяра била на 12 години, Надежда  на 10, а Любов – на 9.
Нито една от тях, въпреки крехката им възраст, не пожелала да се поклони на богинята Артемида и да потъпче своята вяра в Христос.
Били подложени на зверски изтезания, които понасяли с невероятно и невиждано мъжество.

Накрая, виждайки че няма смисъл повече да се занимава с трите момичета, императорът ги осъдил на смърт.
Главите и на трите деца били отсечени от палачите.

Майката София взела бездиханните телца на своите деца и ги погребала извън града.

Това било нейното наказание от императора, задето не искала да се кланя на идолите.

Но той не знаел, че Света София била горда с храбростта на своите дъщери.

Когато ги положила в земята, майката прекарала 3 дена до гробовете. През цялото време се молела и плачела от радост, защото трите девойки не предали своята вяра.

На третия ден Всевишният прибрал душата й.
Благочестиви християни погребали бездиханното тяло на Света София до гробовете на трите й дъщери.

От 777 година до днес, Светите мощи на Вяра, Надежда, Любов и майка ми София почиват във френския град Елзас.
На масата се слага прясна питка и грозде

По традиция, жените на този ден замесват пресни питки, които раздават за здраве, заедно с плодове, характерни за сезона и изобилстващи в градината.
На този ден почитаме християнските добродетели и стремежът към тях, тъй като от векове наред народът ни вярва, че доброто никога не се забравя и един ден ще бъде възнаградено, както и че добрият човек никога не остава сиромах, дори и да е беден.

Всеки проявява милосърдие към човек, изпаднал в беда - сиромах или сираче, а гостенин не се връща, дори и да е неочакван.

Имен ден на 17 септември празнуват София, Софи, Софка; Вяра, Вера, Верка, Верина, Верин; Надежда, Надя, Надка; Любов, Люба, Любена, Любен, Любомир, Любомира, Любослава, Любослав и сродни.