На 27 октомври църквата почита Свети Нестор, а народните обичаи следват повелите на Мишкин или Мишин ден. В иконите Св. Нестор обичайно се изобразява като млад мъж с пика в ръка. На този ден се препоръчва да не се работи, за да не нападат мишки брашното и житото; да не се бърка в брашно и не се дава заем – за предпазване от мишки.

Жените не трябва да използват остри предмети и сечива.

Не режат с нож и ножици, не секат дърва, не плетат с куки, не шият с игли, "за да не косят мишките посевите с острите си зъби".
Ако на 27 октомври вали сняг, добре е за пчелите и меда.

Житието на свети Нестор е свързано с това за свети Димитър.

Историята разказва, че Димитрий (Димитър) бил хвърлен в тъмницата на Солун, защото проповядване на християнство. Нестор, млад, с едва набола брада младеж, бил негов активен съмишленик. Междувременно царят Максимиан устройвал гладиаторски игри, в който прочут борец - Лий, се биел с християните, след което ги хвърлял отвисоко върху копия, обричайки ги на мъчителна смърт.

Подкрепен в желанието си от Димитрий, Нестор решил да се изправи срещу великана Лий, а Бог му дал сила да го надвие. Ядосан обаче Максимиан, заповядал да посекат с меч Нестор, а Димитрий да бъде пронизан с копие в килията си.

Както и в много други, житието на светията е преплетено с български традиции и обичаи.

27 октомври в много краища на България се нарича Мишкин ден (Мишин ден, Нистор, Разпущене).

Според една от легендите точно когато Нестор промушил с копие корема на боеца Лий от там изскочили за първи път мишки. Друга легенда пък казва, че мишките се пръкналия на белия свят от самия сатана, когато влязъл в черква и помирисал тамян. В дните на календарен преход в българските обичаи се срещат различни демони и злини - вълци, мишки, вампири, духове и българина всеки път се опитва чрез ритуали да ги умилостиви или излъже за да не пакостят.

По обичай на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала "Какво правиш?". "Мажа очите и устата на мишките", отговаряла тя три пъти, както при всяка магия.
На Мишкин ден жените не бивало да шият, "за не да ядат мишките посевите с острите си зъби". Изключение правел само един от ритуалите в който, стопанката зашивала с червен вълнен конец предния и задния край на полата си или парче плат.

Домашните я питали като в по-горния ритуал какво прави, на което тя трябвало да отговори, че маже устата и очите на мишките. Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата "мишка" не се произнасяла, за да не мислят мишките, че ги канят у дома. Не се бъркало и брашно, нито се давало на заем, не се ползвали остри инструменти - брадви, ножици, нож, куки. В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишкит.

Още преди да бъде изпечена, я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да ядат мишките хляба на хората. На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили „ Мишкина сватба ”.

В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка, накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница. Момите и ергените в селото участвали в "сватбената процесия" ставайки „кумове”, „девери” и други персонажи от сватбената процесия. Под съпровод от сватбарска музика цялото село изпращало младоженците.

Пускали ги в реката или гората "да се женят надалече", а след тях се смятало, че тръгват и другите мишки от селото. След магическия ритуал, хората сядали на големи трапези - така както повелява една сватба. В южнобългарските земи на Тракия, Странджа и частично Пирин, Мишин ден се чества на 24 ноември в деня на Света Катерина .