Православната църква почита днес църковния празник Рождество на Пресвета Богородица. Денят, в който се е родила Дева Мария, е един от 12-те най-големи християнски празници, известен в народната традиция като Малка Богородица. 
Родителите на Светата дева – праведните Йоаким и Ана, били щедри и милостиви, но бездетни хора от Назарет. Погълнат от скръб, Йоаким отива в пустинята, където прекарва в строг пост и молитва 40 дни. Ана също се моли горещо на Бога да я дари с рожба. 

Господ чува молбите им. Пред Ана се явява ангел, който ѝ казва, че ще роди благословена дъщеря на име Мария, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. 

Св. Ана дава обет, че ще обрече детето си на Бога. Когато малката Мария навършва три години, родителите я завеждат в Йерусалимския храм и така изпълнили обещанието си да предадат своята единствена рожба в служба на Бога. 

Мария остава да живее в храма, като приема върху себе си дълга да лекува в скръбта им всички самотни и изоставени хора. 
Напуска земния живот на 64-годишна възраст на 15 август. Този ден се почита от Църквата като Успение на св. Богородица. Народът нарича празника Голяма Богородица.

На 8 септември православната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилката и детето. 

На много места се спазва традицията да се замесва и опича малка питка, намазана с мед за родилката, наречена „Богородична питка“. 

На празника жените носят дарове в църквата – ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на Света Богородица, отрупана с цветя. Според народния обичай се вари жито, то най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след това се раздава за здраве.

В някои райони между Голяма и Малка Богородица се спазва строга забрана – жените не перат, не тъкат, не шият, не месят хляб, за да са здрави децата им.

По народна традиция днес отбелязват своя имен ден момичетата, които носят името Мария.