Днес се чества паметта на Св. Великомъченик Георги Победоносец, който е сред най-почитаните у нас светци още от покръстването на българите преди 11 века. Св. Георги е от малкото светци, почитан и славен както от християни, така и от мюсюлмани. Празникът се чества като Ден на храбростта и като празник на Българската армия.
 
Християнският Великомъченик Св. Георги Победоносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.).
 
Бъдещият светец постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г.
 
Според житието недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на един от най-изявените змееборци (драконоборци) и конници в християнството, поради което е избран за светец покровител на войната и войската. В християнската иконография Св. Великомъченик Георги се изобразява възседнал бял кон, а дългото му копие е забито в устата на страшен змей.
 
В памет на Св. Георги (от гръцки „земеделец”) Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, на земеделието и животновъдството. Светията е покровител на овчарите и стадата. В народните песни и легенди той е надарен с мощ и юначество, представен е като пръв змееборец, побеждаващ ламята.
 
Народът почита паметта на Св. Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове.

Какво се прави на Гергьовден -Поверия за късмет и здраве:

- На Гергьовден бихте могли да направите магия с конци.

Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката черевен. На сутринта конците се разменят три пъти. Смята се, че чрез трендафила болестите си отиват.

- На Гергьовден за овчарите и говедарите се приготвят специални кравайчена. Носят им се на кошарите, обикаля се с тях три пъти за защищаване от магии и болести.

- На Гергьовден на кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка ръж или ечемик. Вярвя се, че това ще ги предпази от болки в кръста.

- На Гергьовден за оздравяване болните се провират три пъти под вековно дърво.

- На Гергьовден болните хора се къпят в лява вода - там където водата завива на ляво. Вярва се, че това ще им донесе изцеление.

- На Гергьовден съдовете се пълнят с отвори, обърнати по течението, а не срещу него. По такъв начин, за да влезе в стомната водата се обръща обратно и става лява вода. А тя се използа при баене и лекуване на екземи или болни очи.

- Водата, която се носи на Гергьовден, е необходимо да е от място, където се се къпали и мили жените преди изгрев.

- С роса от Гергьовден, хваната на брадвата се лекуват екземи, ранички, струпеи.

- С роса от Гергьовден се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото.

- На Гергьовден млади и стари се търкалят в росата за здраве, тъй като всичко в тази магическа утрин е покрито с блага роса.

- На Гергьовден се пие студена вода на гладно, като се вярва, че тя ще прочисти кръвта. Още по-добре е, ако водата се пие от нова стомна.

- На Гергьовден на особена почит са вълшебствата на водата. Къпането на празника в реката, се вярвя, че пердпазва от треска.

- Клонка от глог поставена на кръста на Гергьовден, се вярвя, че предпазва от болки по време на работа.

- На Гергьовден през целия ден хората се кичат със свежи цветя, които се смята, че предават магическата сила на природата, отключена през този ден.

- На Гергьовден най - възрастната жена в къщата удря децата под завивките с клонче коприва за да са здрави.

- На Гергьовден който стане пръв, измива лицето си с коприва и удря спящите в къщата по ходилата с коприва, за да са пъргави през лятото.

- Ако на Гергьовден жените носят китка от коприва над челата си, вярва се, че това ще ги предпази от главоболие.

- Кокалчето от предния десен крак на агнето за Гергьовден се пази, тъй като се вярва, че служи за лек и против уроки. Ако има дете с болно гърло, кокалчето се загрява и с него се маже болното място.

- Ако в съда с кръвта от жертвеното агне за Гергьовден се постави коприва, се вярва, че по - късно с нея могат да се лекуват обриви и други кожни болести.

За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и на новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.
 
Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден. На този ден празнуват около 200 хиляди души. Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория, Генка, Генко, Галин, Галина, Галя.

На 6 май отбелязваме Деня на храбростта и празника на Българската армия.

Денят на храбростта и празник на Българската армия е официален празник в Република България – професионален празник на военнослужащите и празник на военния орден „За храброст“.

Денят на храбростта започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване. С указ от 1 януари 1880 г. княз Александър Батемберг учредява военния орден „За храброст” - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ от 9 същата година се постановява честването на празника.

През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена „За храброст”. Тържеството завършва с военен парад.БГНЕС
До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 г).

През 20-те години на 20 в. този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предишната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.

След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г. Великото Народно събрание определя за празник на войската 23 август - деня на решаващите боеве при Шипка. Две години - 1991 и 1992 г., българските воини честват този паметен ден като свой празник.

През 1993 г. с постановление на Министерския съвет 6 май е обявен за Ден на храбростта и Българската армия.