Гергьовден е денят на християнския светец Георги, който съгласно с народните вярвания е защитник на овчарите и стадата, като от III век той е и спасител на войската. Гергьовден като цяло е земеделски и скотовъден празник. Тогава е и първият път в годината когато се изкарва добитъкът на паша, доят се овцете, хапва се агнешко месо и се пие овче мляко. Още преди да е изгряло слънцето моми и момци берат цветя и билки, от които правят венци и окичват със зеленина врати и прозорци.

Гергьовден винаги се чества на 6 май.

Какво се прави на Гергьовден -Поверия за късмет и здраве:

- На Гергьовден бихте могли да направите магия с конци.

Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката черевен. На сутринта конците се разменят три пъти. Смята се, че чрез трендафила болестите си отиват.

- На Гергьовден за овчарите и говедарите се приготвят специални кравайчена. Носят им се на кошарите, обикаля се с тях три пъти за защищаване от магии и болести.

- На Гергьовден на кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка ръж или ечемик. Вярвя се, че това ще ги предпази от болки в кръста.

- На Гергьовден за оздравяване болните се провират три пъти под вековно дърво.

- На Гергьовден болните хора се къпят в лява вода - там където водата завива на ляво. Вярва се, че това ще им донесе изцеление.

- На Гергьовден съдовете се пълнят с отвори, обърнати по течението, а не срещу него. По такъв начин, за да влезе в стомната водата се обръща обратно и става лява вода. А тя се използа при баене и лекуване на екземи или болни очи.

- Водата, която се носи на Гергьовден, е необходимо да е от място, където се се къпали и мили жените преди изгрев.

- С роса от Гергьовден, хваната на брадвата се лекуват екземи, ранички, струпеи.

- С роса от Гергьовден се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото.

- На Гергьовден млади и стари се търкалят в росата за здраве, тъй като всичко в тази магическа утрин е покрито с блага роса.

- На Гергьовден се пие студена вода на гладно, като се вярва, че тя ще прочисти кръвта. Още по-добре е, ако водата се пие от нова стомна.

- На Гергьовден на особена почит са вълшебствата на водата. Къпането на празника в реката, се вярвя, че пердпазва от треска.

- Клонка от глог поставена на кръста на Гергьовден, се вярвя, че предпазва от болки по време на работа.

- На Гергьовден през целия ден хората се кичат със свежи цветя, които се смята, че предават магическата сила на природата, отключена през този ден.

- На Гергьовден най - възрастната жена в къщата удря децата под завивките с клонче коприва за да са здрави.

- На Гергьовден който стане пръв, измива лицето си с коприва и удря спящите в къщата по ходилата с коприва, за да са пъргави през лятото.

- Ако на Гергьовден жените носят китка от коприва над челата си, вярва се, че това ще ги предпази от главоболие.

- Кокалчето от предния десен крак на агнето за Гергьовден се пази, тъй като се вярва, че служи за лек и против уроки. Ако има дете с болно гърло, кокалчето се загрява и с него се маже болното място.

- Ако в съда с кръвта от жертвеното агне за Гергьовден се постави коприва, се вярва, че по - късно с нея могат да се лекуват обриви и други кожни болести.


Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден. На този ден празнуват около 200 хиляди души. Той е имен ден на носещите имената Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо, Генчо, Генади, Гошо, Глория, Генка, Генко, Галин, Галина, Галя.