Животът понякога е ироничен - един от най-големите изобретатели, който прави милиарди по сегашния курс още приживе, е всъщност убеден социалист-утопист. Кинг Камп Жилет - мъжът, който подари на мъже и жени самобръсначките със сменяемо ножче, вярва, че светът трябва да се управлява от една огромна корпорация и всеки да има дял от нея. И да получава от дивидентите.

Пише няколко книги по тази тема, които сега са библиографски куриоз. Всеки обаче се сеща за изобретението му, когато застане пред огледалото сутрин. Първата година от производството си Жилет продава 51 самобръсначки и 163 ножчета. През втората продажбите скачат на 91 000 самобръсначки и 123 000 ножчета. А в края на Първата световна война те вече минават 10 милиона годишно. 

Америка е велика, защото историята  е пълна с хора, които от едно изобретение са ставали милионери. И правят откритията си в гаражи и изби по собствена воля, гледайки собствения си интерес. А не в лагери, под дулото на пушките, както правят някои други. Ключът към голямото изобретение е то да е лесно за производство, да се произвежда в огромни бройки, да е евтино и да не е дълговечно. Точно това е сменяемото ножче за бръснене. Преди Кинг Жилет да го патентова, бръсненето за мъжете е средновековно мъчение. Моделът на египетския бръснач, който се ползва от 5000 години, не е удобен. Иска се голямо майсторство някой да успее да обръсне някои места от лицето си. Отделно бръсначът всекидневно се изтъпява и трябва да се точи на кожен каиш. Когато и той не помага, се ходи на точилар. Затова мъжете, ако имат пари, ходят на бръснар. Според Никола Алваджиев в началото на 20-и век, когато изобретението на Кинг Жилет още не е стигнало дотук, пловдивските господа ходят на бръснар един или два пъти седмично. През останалото време се развяват из града с няколкодневни четини. 

Кинг Жилет прави чудото си така, че стоманеното ножче да е перпендикулярно на дръжката на самобръсначката. Така всеки сам може да се бръсне, и то много добре, на всички места - нещо, което не става с бръснач. 

Другото чудо на американския успех е това, че възрастта никога няма значение. Кинг Жилет прави изобретението си на 40 години, докато го пусне в производство, минават 10, и през цялото това време той не престава да вярва в успеха си. “Бъдещето ни е осигурено завинаги”, пише на жена си в тези години той. 

Преди това работи повече от две десетилетия като търговски пътник. Продава всичко - от капачки с винт за многократна употреба, до четки за зъби и сапуни. Много е добър в продажбите си. В 1891 година се мести в Балтимор, където става приятел на Уилям Пейнтър - щастливия изобретател на капачките с винт. Изобретението на Пейнтър носи белезите на успеха - то е евтино, трябва да се произвежда в огромни количества, лесно се прави и не е дълговечно. “Една сутрин като тръгнах да се бръсна и видях, че бръсначът няма да стане по-остър, дори да го търкам цял ден на каиша, реших, че трябва да направя нещо по въпроса. Идеята ме порази като гръм”, пише по-късно Жилет. 

Веднага отишъл до железарията, където купил руло тънка стомана за 16 цента. От нея нарязал 500 ножчета за еднократна употреба. Прави чертежите и на самата самобръсначка, която бързо патентова. Успехът му изглежда близък, но въпреки това минават 10 години, преди да започне работа компанията “Жилет”. 

Той няма инженерно образование - не разбира нищо от видове стомана. Смята, че ножчето може да се направи от всеки вид. А това не е така. Стоманата за ножчетата трябва да има специална гъвкавост. Тя е постигната едва когато Уилям Никерсън се захваща да работи за Жилет. Самият изобретател пръска за тези години 25 000 долара за доизкусуряване на продукта. Накрая, за да стартира производството, събира 5000 долара от приятели. Първата година е провал. Втората вече е шеметен успех. И точно тогава съдбата се присмива на изобретателя - връща се модата на дългите бради. Първите, които започват  отново да брадясват, са омразните на Америка европейски монарси. Английският крал Едуард и руският император Николай Втори първи пускат бради. За да се бори с модното течение, Жилет опитва да въведе модата на мустаците. В 1911 година предлага на бившия президент Теодор Рузвелт да стане президент на компанията срещу шеметната заплата от 1 милион долара. Рузвелт язвително отклонява офертата: “Как да стана президент на компания за самобръсначки, чийто шеф е с мустаци!”.

Самобръсначките на изобретателя се продават с негова снимка в кутиите. Така физиономията му добива международна известност. През годините, когато е успял мултимилионер, пътува много и във всяка кътче на света мъжете го познават. И навсякъде те са учудени, че е реално съществуваща личност, а не маркетингов трик.

Източник: "Марица"