Индийски, британски и датски учени разкриха как индската цивилизация, която е смятана за най-древната в света, достигнала разцвет, без да е имало голяма река на територията.

По време на съществуването си преди около 4600-3900 години индската цивилизация процъфтяла между речните системи Ганг-Джамна и Инд, макар да била отдалечена от големи реки. Учените обаче установили, че на територията имало голям речен канал, който днес е част от река Сатледж.

При изследването на канала се изяснило, че течението му се променило преди около 8000 години и това довело до намаляване на наводненията. По онова време сезонните дъждове били своеобразни източници на вода в долината. През 2016 г. индийски учени представиха доказателства, че индската цивилизация вероятно е най-древната на планетата.

Индската (харапска) цивилизация съществувала в долината на река Инд. В градовете имало канализация и обществени тоалетни, а в селата - напоителни системи. Тя стигнала до упадък към 17-и век пр. Христа. Нашествията на предците на днешните иранци и индийци са смятани за една от най-вероятните причини за гибелта й. Резултатите от изследването са публикувани в Nature Communications.