Изследователи установиха, че източникът на мистериозните зелени светлини, които се появяват в атмосферата на височина 110-120 км от земната повърхност, са сблъсъци на прах и неутрални частици в земната йоносфера. Статия, описваща изследването, е публикувана в научното списание „Physics of Plasmas“, уточнява БГНЕС.

„Резултатите от нашите изчисления са важни за обяснение и описание на природните явления в йоносферата и земната атмосфера, по-специално разпространението на електромагнитни вълни на височина от 90 до 120 километра.

Планира се продължение на изследване на ефекта модулационното възбуждане на нередности в йоносферата, които възникват по време на експлоатацията на такива инсталации като HAARP или EISCAT“, каза един от авторите на проучването, професорът във Висшето училище по икономика Сергей Попел.

През последните няколко десетилетия любители астрономи и майстори на природната фотография са открили няколко непознати досега форми на полярно сияние и други атмосферни явления, придружени от появата на пламъци в небето на голяма надморска височина от земната повърхност. Ярък пример за това са необичайните виолетови „мостове“ в арктическото небе (STEVE), открити от канадски любители на природата през 2016 г.

Подобни явления често привличат вниманието на учените, които се опитват да обяснят тяхната природа, както и да установят тяхната възможна роля в различни атмосферни процеси и взаимодействия на Земята с космоса. Например, преди две години физиците разбраха, че STEVE е резултат от сблъсък на потоци йони в горните слоеве на земната атмосфера.

Попел и колегите му от Висшето училище по икономика, Института за космически изследвания на РАН и Института за земния магнетизъм, йоносферата и разпространението на радиовълни на Руската академия на науките, са намерили обяснение за друг необичаен атмосферен феномен - северното сияние, което периодично се появява на височина 100-120 километра от повърхността на планетата.

През последното десетилетие руските изследователи са открили доказателства, че това явление е свързано с прах, който навлиза в йоносферата в резултат на унищожаването на микрометеорити и други обекти, падащи на Земята от космоса. Това води до появата на прашна плазма, различни физически процеси, в рамките на които могат да се генерират светкавици.

В последните години обаче се оказва, че ключовата роля в раждането и усилването на северното сияние играят не сблъсъците на заредени частици и прах, а взаимодействията между неутрални атоми и частици от метеорити.

Техните сблъсъци водят до образуване на звукови вълни и вихри, които по специален начин въздействат върху плазмата и карат нейните частици да се нагреят и да влязат в химични реакции. Това води до образуването на силно видимо сияние, което е най-забележимо за хората в синьо-зелената част на видимия радиационен спектър.

Подобни процеси, както предполагат учените, могат да възникват в опашката на метеоритите, докато те летят през плътните слоеве на земната атмосфера, както и по време на експлоатацията на различни научни инсталации като американската HAARP и европейската EISCAT, чиито излъчватели загряват атмосферата при надморска височина 110-120 км.

Тези процеси могат да генерират различни нискочестотни форми на радиосмущения, които често се откриват от радиолюбители и учени по време на метеорни потоци, заключават изследователите.

Полярното сияние (Aurora) е оптично явление, наблюдавано в небето над полярните райони на Земята (Северно наричано още Aurora Borealis и Южно, известно като Aurora Australis) образуващо се вследствие на взаимодействието на заредени частици от слънчевия вятър с магнитосферата. Явлението може да се оприличи на поразително красив танц на разноцветни светлини в небето.

Северното сияние е в основата на много легенди и митове на северните народи. Викингите вярвали, че сиянията са воини, препускащи на коне през небето, а според ескимосите добри духове палят светлините, за да осветят пътя на мъртвите към отвъдния свят.