Далеч от бреговете на Нова Зеландия, на около 3300 километра навътре в Тихия океан, се намира едно от най-шантавите бунища на планетата, пише profit.bg.

То е разположено в средата на нищото, където със сигурност няма острови, а просто вода. Но четири километра под вълните дъното на океана е осеяно с натрошени фрагменти и отломки от стари сателити, космически станции и кораби.

Това е "космическо гробище", където агенции от цял ​​свят изпращат своите изведени от експлоатация спътници и кораби, пише Amusing Planet.

Когато един сателит или орбитална космическа станция достигне края на своя оперативен живот, има два различни начина да бъде пенсиониран. Ако сателитът е с много висока орбита, като в случая на геосинхронните сателити, тогава инженерите го изтласква навътре в пространството, което е известно като орбитално гробище.

Тази орбита се намира на неколкостотин километра над орбитата на най-високите оперативни спътници, където вероятност от сблъсък с космически кораб не съществува.

За сателити, които се въртят в близост до Земята, е много по-лесно и по-икономично да бъдат оставени да паднат обратно на планетата. Ако сателитът е малък, той ще се разпадне напълно в атмосферата, точно както стотици метеори правят всеки ден.

Но ако сателитът е голям и има възможност да не изгори напълно във въздуха, пенсионирането му изисква малко повече планиране.

Идеята е спътникът да се насочи към океана, далеч от всяка значителна земна маса и човешко местообитание, където не съществува риск от нараняване от падащи отломки.

Избраното място трябва да бъде далеч от морските пътища. Такова място в океана съществува и географите го наричат "океански полюс на недостъпността".

Известно и като „точка Немо“ (кръстено на популярния герой на Жул Верн - Капитан Немо), това място в океана е най-отдалечената точка от всяка земна маса.

Тази точка се намира на около 2 688 км от трите най-близките острова - Дюсие (част от острови Питкерн) на север, Моту Нуи (част от Великденските острови) на североизток и Махер (край бреговете на Антарктида) на юг.

Освен отдалечеността му от човешкото население, точката Немо е рядко населена и от страна на океански същества. Тя се намира в центъра на т. нар Southern Pacific Gyre, което представлява нещо като пустиня в океана.

С други думи, това е идеалното място да се изхвърлят нежелани спътници и космически боклуци.

Между 1971 г. и 2016 г. повече от 263 космически погребения са извършени там. В крайна сметка, Международната космическа станция също ще намери смъртта си тук, когато животът й свърши. Предполагаемата й дата на пенсиониране е 2028 г., но има възможност и периодът й на експлоатация да бъде удължен.

Най-голямото погребение в точката Немо е на 23 март 2001 г., когато 135-тонната руска космическа станция Мир потъва във водите на Тихия океан след 15 години трудов стаж.

Мир навлиза в атмосферата на надморска височина от 100 км. Тя се разпада на няколко части, а когато достига океана, от нея са останали само около 20 или 25 тона маса.

Ако си представяте обаче космическо гробище, в което останки от спътници и космически станции лежат грациозно на океанското дъно, ще бъдете разочаровани. Тези високотехнологични останки са разпръснати в продължение на стотици и дори хиляди километри.

Когато Мир се разпада в атмосферата, той оставя следа от отломки, която е дълга 1500 и широка 100 км.