Икономически растеж над 3% годишно отчита Хърватия след въвеждането на еврото. Увеличението на брутния вътрешен продукт се дължи и на огромните суми от Плана за възстановяване, които страната успява да усвои.
Еврото обаче е в основата на сериозния скок при приходите в туризма, расте и доверието на инвеститорите.
В интервю за NOVA подуправителят на Централната банка на Хърватия Михаел Фауленд коментира инфлационните процеси в страната му, както и доколко за тях може да се вини еврото. Самото въвеждане на единната валута Фауленд сравни с 6-годишен маратон.
„Ако погледнете отвисоко от самолет например, докато летите на 10 хиляди метра, бихте казали, че това пътуване е минало много гладко. Отвътре обаче знаем с колко предизвикателства от различно естество трябваше да се справим – технически, психологически, всичко което можете да си представите. Така че от наша гледна точка не беше толкова лесно. За нас беше маратон, продължил 6 години. Не беше лесно, но се справихме много успешно”, сподели заместник-управителят на Хърватската национална банка.
Какъв беше процентът на привържениците и на противниците по отношение на еврото преди 2023 г.? Имаше ли големи страхове?
Страхове винаги е имало. Те винаги са свързани с инфлацията. В страните, въвеждали еврото преди Хърватия и преди България, хората се оплакват от инфлацията – това си е нещо нормално. Евробарометър прави проучване всяка година, но и ние си направихме. То показа, че две трети от хората са „за” еврото, а една трета – „против”. Крайните противници са още по-малко.
Дори да имате най-добрия проект, най-добрата идея…. да речем, че в една кооперация с много апартаменти искате да построите асансьор… Това ще добре за всички, нали? Винаги обаче ще се намерят един-двама, които ще са против, ще се оплакват. Нещо подобно е и с еврото.
Успявате ли да убедите хората, че инфлацията през последните години тук не расте тъкмо заради еврото?
Инфлационните процеси започнаха в средата на 2021 година. Оттогава до наши дни – последните ни данни са към септември, натрупаната инфлация в Хърватия е 32%.
Хората еврото ли обвиняват за това?
На улицата със сигурност може да чуете това, но реалността е различна. Имаме инфлация за тези години от 32 процента, но и България има 32 на сто. Всички останали държави в Източна Европа – Чехия, Словакия, Полша, Балтийските държави, Унгария, имат дори по-висока натрупана инфлация, а те не въвеждаха еврото. Защо тогава за инфлацията в Хърватия да е виновно еврото? Няма начин.
Направихме анализи с Европейската централна банка, „Евростат” направиха отделен анализ. Делът на еврото в инфлацията през 2023 г., когато въведохме единната валута, е само 0,2 процентни пункта.
Може ли да сравните – срещу тези 32% поскъпване с колко са се увеличили заплатите в Хърватия?
Увеличението на заплатите беше приблизително около 52 процента за този период.
А какво се случи с лихвите по кредитите за домакинствата?
Те намаляха след въвеждането на еврото, но това, което е по-важно, е как стоим спрямо останалите държави. Германия например – хърватите обичат да се сравняват с германците. Лихвените нива там бяха приблизително между 2 и 3 процентни пункта по-ниски, отколкото в Хърватия, ако говорим за 2016-2017 година. Днес лихвите в Хърватия са като германските, дори малко по-ниски.
Съжалявали ли сте някога за това решение - за въвеждане на еврото?
Не, наистина. Мисля, че това беше истински успех. Ползите за страната бяха огромни. Те се виждаха дори преди самото ни приемане в еврозоната. Още през 2022 г., когато геополитическата криза с нахлуването на Русия в Украйна се разрази, виждахме каква стабилност носи еврото за Хърватия.
Еврото е много по-важно в лоши времена, така ли?
Абсолютно - много по-важно, но и в добри времена е важно.
Съветите ви към българските власти – какво да правят или пък какво да не правят?
Властите ви свършиха страхотна работа. Те са в края на едно дълго пътуване. Сега трябва да се фокусират върху плавното преминаване от лев в евро и съм сигурен, че ще го направят. Поздравления!
