Според изпълнителния директор на Асоциация “Активни потребители” Богомил Николов договорките между правителството и големите търговски вериги за намаляване цените на основни хранителни продукти, могат да доведат до краткотраен ефект, но не и крайно решение на проблема с инфлацията.
Според Николов подобни инициативи не са непознати в Европа и вече се прилагат в държави като Гърция и Франция. Въпреки това експертът е скептичен, че могат да доведат до съществени и устойчиви резултати.
"Самата инициатива не може да произведе значими и трайни резултати, защото цените винаги са следствие, а не причина. Те са резултат от структурата на икономиката и структурата на търговията. Говорили сме много пъти за посредниците, за липсата на конкуренция, за нелоялния внос, за различните схеми с фактури, ДДС и други практики. Всичко това трябва да бъде отстранено. Иначе не очаквам да постигнем сериозни резултати”, каза Николов пред БНТ.
Според него държавата трябва да насочи усилията си към функционирането на пазара, а не към отделни кампании за намаление на цените. Николов даде пример с един от продуктите, включени в обявените ценови кампании, който според него буди въпроси относно качеството.
"Вчера разгледах първата верига, която обяви цените си. Направи ми впечатление сирене за около 5 лева и нещо. Ние съвсем скоро ще вземем проби именно от продуктите, които ще влязат в тази кошница, защото имаме сериозни съмнения, че на такава цена може да се продава само бързозреещо сирене с много високо водно съдържание”, каза представителят на “Активни потребители”.
Изкривяване на конкуренцията
Според него инициативата може да доведе и до изкривяване на конкуренцията между големите вериги и по-малките търговци.
"Когато големите започнат да продават на много ниски цени, включително и под себестойност, това винаги представлява заплаха за малките търговци. Те също са принудени да намаляват цените, но не е ясно дали могат да издържат на подобен натиск. Надявам се тези акции да не доведат до намаляване на броя на малките магазини, защото ако това е дългосрочният ефект, накрая ще останат само големите играчи”, обясни Николов.
По думите му поскъпването на храните е резултат от множество фактори и не може да бъде овладяно чрез единични мерки.
"Не мисля, че толкова сложни пазарни явления като инфлацията могат да се решават с еднократни актове. Необходима е системна политика и дългосрочна визия. Факторите са много – международната обстановка, цените на горивата, конкуренцията, производството. Всички те трябва да се разглеждат заедно, а не поотделно”, каза още Николов.
Като пример той посочи разликите в производството на земеделска продукция между България и други европейски държави.
"Наскоро разглеждах цени на домати в Испания и се замислих – ако произвеждахме толкова домати, колкото произвежда Испания, дали цените щяха да бъдат толкова високи? Въпросът е защо производството у нас намалява. Някои обвиняват търговците, други говорят за липсата на напояване, кооперативи или адекватни земеделски политики. Истината е, че причините са много и няма как проблемът да бъде решен от днес за утре”, каза още Николов.
Експертът посочи още, че една от основните причини за високите цени в България остава структурата на пазара.
