Фотографията е изкуство, сложно като всяко останало. Не е лесно да се превърнеш във виртуоз на запечатания момент. Изисква години практика, специфична и винаги различна визия за заобикалящия свят и най-вече търпение, защото в бранша нищо не идва на готово.

Тези, които търсят лесното, често се отказват от мечтите си и се задоволяват с по-практичното. Други, като Стойо Петков, се изправят срещу трудностите и се опитват да ги преборят, пише PlovdivTime.bg.

Стойо е пловдивски фотограф с голям потенциал и вече една изложба зад гърба си, състояла се през не далечната 2015-та година. Но той не е типичен фотограф и това идва от факта, че има 15 % намалено зрение. Не вижда почти нищо с едното око, а с другото слабо, но затова фотоапаратът е неговото трето око, неговото спасение и атрибут, чрез който пресъздава това, което вижда в ума си.

Поради привързаността му към апарата, кръщава и първата си изложба „Обективът – моето трето око”. Творецът признава, че е трудно да си незрящ фотограф. Това автоматично отстранява много проекти и възможности от пътя му, но страстта си е страст и Стойо я притежава още от дете. Снима още от училищна възраст. По-късно завършва курс при родната икона във фотографията Николай Лаутлиев. Всичко останало е експериментиране и много практика.

Фотография:"Майстори" на Рачо Стоянов към Родопски драматичен театър "Николай Хайтов" 

Стойо Петков обича да снима портретна, спортна и театрална фотография. Изобщо теми, в които присъстват хора, които улавят настроението и чувствата им. Обожава да снима театър, защото се докосва до магията зад кулисите, а тя го опиянява повече от всичко друго.

„Искам да покажа на останалите своята гледна точка за света. Той е много цветен и красив, а често тези красоти остават невидими. Хората ги подминават и не им обръщат внимание”, споделя пловдивчанинът, като признава, че в България има много добри професионалисти, от които да се учи, но в същото време, реализацията е трудна.

„Фотографът трябва да има своя стилистика. Да не копира работата на другите, да е индивидуален. У нас всеки си мисли, че може да снима, но не всеки може да улови момента. Трябва да си много наблюдателен, готов да реагираш във всяка ситуация. За жалост българският пазар е много малък и хората не оценяват творчеството на фотографите така, както в чужбина”.

Фотография: Бенефис на Йордан Йовчев

Стойо предпочита да снима в колкото се може по-натурална обстановка. Против е прекаленото обработване на снимките и търсения ефект за „кукленски лица”. Вярва, че колкото по-неподправена и естествена е една красота, толкова по-истинска е тя. Вече работи над втората си самостоятелна изложба, която ще наблегне на женската красота на българката в различни времеви и културни стилове.

Най-емоционалният фотографски момент за артиста е бил Световния шампионат по спортна аеробика във Франция, на който е участвала сестра му. Обикалял е доста из Европа, за да снима, но родният Пловдив също му е любим.

„Пловдив е прекрасен за снимане, защото цветовете му са пъстри. Той обединява в едно различни култури, религии и архитектурни влияние, което го превръща в любопитна и интересна дестинация”, завършва Стойо, чийто разцвет тепърва предстои да видим. В крайна сметка няма невъзможни неща, стига да имаш вяра и амбиция. Ние несъмнено очакваме да видим изложбата завършен факт. А и малко повече красота никога не е излишна. 

Фотография: Backstage към видеоклип