Тази интересна серия фотографии на пространството, булевардите и улиците около днешния Национален дворец на културата преди изграждането на комплекса ще ви впечатли. Някои вече са забравили тази гледка, а други никога не са имали възможността да я видят. Снимките са предоставени от Вера Кайрис, която бе така любезна да изпрати не само описание към тях, но и своите спомени, свързани с показаните места, пише socbg.com. 

Това са снимки, които майка ми навремето е снимала с една наша съседка /която е на снимката на двора/. Нашата кооперация е построена 1937 година на мястото на нашите две фамилни къщи! Затова и адресът ни е бул. „Фритьоф Нансен“ № 11-13.

Казармите на мястото на Националния дворец на културата



Градската градина и Модна къща „Лада“ – в момента „Лада“ се намира на съвсем друго място


Градината преди построяването на НДК и казармите на пехотния полк – видях тази сграда и в други снимки във вашия сайт, дядо ми е служил там, в тази сграда!
  

Главната алея на парка преди построяването на НДК. Сега на това място е останала само градинката след моста на въздишките и хотелът, а пред тях е великата сграда на НДК.


Главната алея на парка преди построяването на НДК – сега е детският кът с мостчето или поне това, което е останало от него. Като деца джапахме боси, намирахме стотинки, хвърлени от туристите или изпаднали от нечий джоб топчета и колички – истински съкровища за нас, хлапетата!


Паркингът зад казармите
Булевард „Фритьоф Нансен“


На тази снимка виждате колко малко коли имаше на нашата улица. Е, може би това е снимка все пак от официален празник, в който обикновено „Гражданите на Столицата“ са се върнали по родните си места, както обичаше да казва Майка ми! Та си спомням, че бяха малко повече, но не като сега, разбира се!


Бул. „Фритьоф Нансен“ 11-13 – на мястото на съседната кооперация, която виждате на снимката /вляво до павилиона/, сега се намира банка ОББ – зелената сграда, построяването й се случи 2-3 години след преврата. Тогава трите коли на съседите от кооперацията се прибираха в такива гаражи и по тротоарите се вървеше спокойно. Сега гаражите са магазинчета, а от 4-те реда паркирани коли не можеш да се разминеш! Навремето улицата ни беше с паваж, двупосочна и беше доста неудобно за каране на колело, но ние, децата, все някак успявахме да се забавляваме!


Кооперацията, в която израснах, все още без канализация


Това беше най-близкото магазинче за поправка на колани и чанти, включително и кинкалерия продаваха и майка ми и съседите се възползваха от услугите на чичкото, който работеше вътре.

 


Бул. „Фритьоф Нансен“ и ул. „Гургулят“
Улица „Гургулят“


Ул. „Гургулят“


Спортният факултет към Софийския университет на ул. „Гургулят“


 Ул. „Гургулят“ – Спортният факултет

 



Дворът на Френската гимназия откъм „Гургулят“ – къщичката, която виждате в двора, беше учебен център за всички училища в район „Средец“ – там ни обучаваха на занаяти. Ние. момичетата, се научихме на моделиерство и шиене, момчетата ги научиха на стругарство и радисти и отделно ги водеха от там на кормуване. Преди 5-6 години видях, че са срутили вече постройката!


Ул. „Гургулят“ – дворът на Френската гимназия

 


Изглед на двор откъм ул. „Гургулят“


Едно време така покриваха колите си съседите около нас, за да не се амортизират и ръждясват, а и да не се цапат. Това отпадна след свалянето на Тодор Живков, вече почти не се срещат такива покривала.

 

Булевард „Патриарх Евтимий“

Бул. „Патриарх Евтимий“


Докато растях и тичах по „Патриарха“ от 1980 г. нататък, тази улица си беше истински булевард с тези липи и двупосочното си движение, много красива и широка улица.

 


Бул. „Патриарх Евтимий“


Първа градска болница откъм бул. „Патриарх Евтимий“


Първа градска болница
Улица „Раковски“


Ул. „Раковски“, Първа градска болница

 


Ул. „Раковски“, Рибният магазин – спомените са ми от огромния аквариум с шарани на витрината!

 


Ул. „Раковски“, Хранителните стоки – Продавачката в магазина леля Марче – много мила жена! Само гледаше да ни подгони с метлата и да се разбягаме като пилци!

 


Фризьорският салон на „Раковски“ – там ни подстригваха като деца на едни високи столчета!
Булевард „Толбухин“


Бул. „Толбухин“, сега „Васил Левски“ – и тя беше двупосочна и широка едно време. Преди аз да се родя, там е въртял трамвай на мястото на подлеза на НДК, от който днес излизат колите и тролеите.


Бул. „Толбухин“ преди ул. „6-ти септември“


Детската градина на бул. „Толбухин“ – сега на нейно място има банка.

 



Бул. „Толбухин“


 Ул. „Тина Киркова“

Не знам дали забелязахте, че всички улици в центъра са с паваж, а не асфалт и ги поддържаха редовно – от общината редовно опресняваха фасадите на кооперациите преди празници или посещение на някой държавен глава или преминаването на конвоя на госп. Тодор Живков по нашите улици!

Но то какво ли остана всъщност в центъра същото както преди – и хората се промениха, и колите, и улиците им смениха имената хиляда пъти. Изобщо само се строи, а нищо не се пази и поддържа. От старите сгради паметници на културата нищо не е останало – само разруха! И децата вече не пълнят дворовете от сутрин до вечер!

И накрая да ви разсмея: Едно време, като кажехме адреса си на местоживеене и хората реагираха – „О! Вие живеете срещу НДК!“ А дядо ми скачаше и, крещейки вбесено, разясняваше – „Не, НДК го построиха срещу нас!“
Дано не съм ви досадила с моите разкази!

С уважение, инж. Вера Кайрис