Българин смая САЩ и света с "теория за грешката"

Човекът, достигнал до изумителни открития по темата, е професорът по психология от Принстънския университет в САЩ Александър Тодоров. Той от години проучва човешките реакции и нагласи. Неговите изследвания са публикувани в над 30 авторитетни издания - Science, PNAS, Trends in Cognitive Sciences и Psychological Science..., пише &quot;Стандарт&quot;.<br /> <br /> След като завършва средното си образование в родния град през 1986-а, Александър влиза в казармата - охранява границата ни с Турция и Гърция. После заминава в София да кандидатства, но не психология, а режисура във ВИТИЗ. Това е била мечтата му. Но по това време приемните бройки за тази специалност били само 5. Допълнителното изискване е кандидатите да имат висше образование, което автоматично превръща мечтата му в мисия невъзможна. Въпреки това, той не губи надежда и докато чака изпитите за следващата година, се записва да учи в Техническия университет в София. <br /> <br /> &quot;Бях много добър по математика, успешно се представях на изпитите, но разбрах, че това не ме влече&quot;, споделя той в интервю по Нова. Само след година се мести в Софийския университет &quot;Свети Климент Охридски&quot;, където започва да овладява науката, която ще стане и негова съдба - психологията. В онзи момент тя все още му е безразлична - просто да мине годината, след която отново ще кандидатства в театралната академия. Все още е толкова запален по седмото изкуство, че гледа по 6-7 филма на седмица във филмотечното кино &quot;Дружба&quot;. <br /> <br /> Промените на 10 ноември 1989-а слагат отпечатък върху живота и на Тодоров. Почти всеки ден с приятели и състуденти Александър не пропуска събитие по улиците на София. &quot;Присъствах на всички митинги от началото на промените. Бяхме постоянно по площадите, почти не учехме&quot;, разказва той и си спомня честото спиране на тока, инфлацията и постоянните протести. След година следване и задълбочено навлизане в тайните на психологията, младият интелектуалец печели стипендия. Тя му позволява да продължи образованието си в знаменития Оксфордски университет. <br /> <br /> През 1995-а Тодоров заминава със семейството си за Албиона. Но там разбира, че животът на емигранта не е никак лек. Парите, които му се полагат като отличник, се оказват недостатъчни за високия стандарт на кралството. По-късно ще признае, че <br /> никога не е бил толкова беден колкото през тази една година във Великобритания. Александър обаче не се предава и точно след 12 месеца е вече отвъд Океана и учи магистратура в един от най-авторитетните институти по психология в света - &quot;Ню скуул фор сошъл рисърч&quot; в Ню Йорк. Докато работи по магистратурата си, е приет в Нюйоркския университет и през 2003-а защитава докторантура. <br /> Неговата разработка е приета с голям интерес сред научните среди в Голямата ябълка. Един от най-интересните факти в живота на професор Тодоров е, че като студент кандидатства в Принстънския университет, но не го приемат. Само няколко години по-късно започва там работа като преподавател. Поканен е да ръководи Катедрата по психология. Той и талантливият му екип създават теория за първите впечатления. <br /> <br /> По време на проведените многобройни експерименти, Тодоров изследва човешки лица и усещанията, които хората изпитват, когато видят някой непознат. &quot;Преценките на база &quot;външност&quot; се правят много бързо и при минимум информация. В лабораторията ми сме представяли примери, при които за хората са достатъчни по-малко от 100 милисекунди (или по-малко от 1/10 от секундата), за да решат дали могат да се доверят на непознат човек, чието лице им е било току-що показано. Няма доказателство, че тези преценки са точни, но не можем да ги избегнем&quot;, разказва Александър. Той обаче не е привърженик на твърдението, че първото впечатление никога не лъже: &quot;То може да е много подвеждащо. Ако решението ви е важно, по-добре намерете и друга информация в негова подкрепа. Например, ако решавате дали да наемете някого, препоръките ще ви дадат много по-ценна информация, отколкото вашите първи впечатления.&quot;<br /> Според професора тази теория е приложима навсякъде в живота ни, защото хората имат своя преценка и интуиция и влизат в социални контакти непрестанно. Първите публикации за резултатите от изследванията на родния психолог предизвикват сензация в Америка<br /> - както сред неговите колеги, така и сред обществото. Нещо повече: теорията му излиза от чисто научната сфера и се прехвърля и на политическата арена. Тя доказва, че хората подсъзнателно, само като видят лицето на кандидата за определен пост, решават дали той е подходящ за него. Тестовете, които сънародникът ни представя на медиите по време на сенаторските избори в САЩ през 2006-а, показват със 70 процента точност как избирателите дават вота си за всеки от кандидатите.<br /> <br /> Александър казва, че нашите предпочитания могат да се манипулират лесно в зависимост от ситуацията и контекста. Например, ако видим едно лице, то ще ни даде отговор за начина, по-който ще погледнем следващото. Оказва се, че гледната точка може да бъде много лесно манипулирана. Всъщност професор Тодоров открива силата на първото впечатление, за да я отрече. Когато го питат дали е имал случай, при който е бъркал в първата си преценка, професорът отговаря: &quot;Опитвам се да не разчитам на първите си впечатления. В някои случаи това може да е малко или повече неуместно. Няма значение дали първото ви впечатление е точно или не, ако то се отнася за непознат на улицата, който няма да видите отново. Разбира се, ако се намирате в опасен квартал късно нощем, това променя ситуацията и вашите първи впечатления ще са най-ценната информация. Когато решавам дали да приема студент да работи с мен или да наема управител на моята лаборатория, от голямо значение са техните препоръки, както и документите, доказващи академичната им компетентност. Много изследвания доказват, че&nbsp;интервютата за работа почти не осигуряват полезна информация.&nbsp;Защото впечатленията надделяват при решенията.&quot; Ученият от &quot;Принстън&quot; се връща на българска земя всяка година. Със съпругата си го правят главно заради сина им, който вече е на 9. &quot;Искаме да има трайна връзка с родината ни и затова често си идваме&quot;, разказва професорът. <br /> <br /> Впечатленията му от България са както на повечето емигранти. От една страна, се радва колко хубава е станала София, от друга - болно му е колко бавно се променят нещата и особено живота на възрастните хора. След многото години, в които Тодоров живее в Страната на неограничените възможности, той споделя, че никога няма да бъде &quot;напълно американец&quot;.&quot;Все още имам дори акцент на английски&quot;, казва професорът. /БЛИЦ