България трябва да плати 429 810 евро на вдовицата на убития през 2003 г. в Амстердам Константин Димитров-Самоковеца. Това постанови днес Европейският съд за правата на човека.

През март 2015 г. Ангелина Димитрова и синът ѝ Константин спечелиха дело за нарушено право на собственост в Страсбург, но тогава им беше присъдено обезщетение само за неимуществени вреди и за такси и разноски от общо 15 150 евро, пише "Правен свят".

Съдът в Страсбург даде срок на държавата и вдовицата на Самоковеца да се споразумеят за компенсацията за имуществените вреди, които са ѝ причинени с конфискацията на имущество на семейството по реда на отменения вече Закон за собствеността на гражданите (ЗСГ).

От днешното решение става ясно, че такова споразумение не е постигнато. Още при подаването на жалбата си в Страсбург Димитрова представи оценка на отнетото ѝ имущество, а правителството не я е оспорило. Според изчисленията на наетия от нея експерт конфискуваният ѝ апартамент във Варна струва 36 820 евро, а жилището, офисът и гаражът в София са оценени на 308 410 евро. Освен това Димитрова е представила доказателства, че е платила на държавата и 91 230 евро за имоти, с които се е разпоредила преди отнемането им. Тя настоява да не ѝ бъдат връщани самите имоти, а да получи парично обезщетение, тъй като откакто е са нейни за тях не са полагани необходимите грижи и са в лошо състояние.

От решението става ясно, че представителите на държавата са заявили, че претенциите на вдовицата на Самоковеца са прекомерни и настояват тя да получи минимално обезщетение.

Европейският съд за правата на човека посочва, че целта на обезщетенията за имуществени вреди да е възстановят във възможно най-пълна степен положението, такова каквото е било преди да бъде погазено правото на собственост на Димитров и сина ѝ. След като тя не иска реалното връщане на имотите, а правителството не е представило алтернативна оценката на стойността на отнетото имущество, съдът стъпва на тази, направена от вдовицата на Самоковеца.

Производството по глава трета от ЗСГ за незаконни и нетрудови доходи срещу Димитрова започна по искане на окръжната прокуратура през 2001 г. Тогава бяха изследвани доходите на Самоковеца и съпругата му в периода между 1990 г. и 2001 г. Делото обаче беше прекратено през 2002 г. После започна отначало с нова проверка за доходите на семейството на сочения за наркобос Димитров за същия период. Така през 2004 г. бе заведено дело за отнемането на два апартамента, офис, парцел земя, ваканционна къща и кола.

Заради инфлацията Софийският окръжен съд бе принуден да изчислява приходите и имуществото на Димитрови в долари и излезе с решение, че незаконните им и нетрудови доходи възлизат на 40 000 долара. По време на делото вече овдовялата Ангелина Димитрова твърдеше, че голяма част от парите на семейството са от производство на картофи, както и че тя и покойният ѝ съпруг са получили 50 000 германски марки подарък за сватбата от кума им.

След това обаче Софийският апелативен съд изчисли, че имуществото на Димитрови надвишава законните им доходи с 286 000 долара. И нареди отнемането на апартаменти в София и Варна, офис, гараж, част от парцел в столицата, както и заплащането на държавата на цената на вила в Боровец и кола, които междувременно са били продадени. Делото не беше допуснато до касация и решението влезе в сила.

Преди година съдът в Страсбург прие, че правото на собственост на вдовицата и сина ѝ е било нарушено и направи обстойна критика на отменения Закон за собствеността на гражданите. В решението се посочва, че правилата за отнемане на имуществото трябва да са точни и предвидими и законът трябва да дава защита срещу произвол. А процедурата по ЗСГ не е била ограничена във времето и хората е трябвало да доказват доходите си за много години назад. Освен това решението на прокуратурата веднъж да се откаже от производство по отменения закон няма обвързваща сила. "Всичко това, както и свободата на прокуратурата да започва и прекратява на практика еднакви производства по глава трета от ЗСГ, означава, че тази процедура не отговаря на изискването за предвидимост, което предполага, че човек трябва да може с подходящ съвет разумно да предвиди последствията, които дадено действие може да му причини", пише в решението.