Въоръжените сили на Русия могат да прегазят настоящите военни контингенти на НАТО в балтийските страни в рамките на часове, което ще остави алианса с много малко възможности, освен да признае загубата на най-уязвимите си съюзници. Това гласят заключенията в последния доклад на влиятелния американски мозъчен тръст, корпорацията „Ранд“, тясно обвързана с военнопромишления комплекс на САЩ. Експертите на компанията са разиграли на теория няколко хипотетични сценария на военни игри, в които Русия се опитва да превземе столиците на Естония и/или Латвия, използвайки същите похвати както по време на анексирането на Крим през 2014 година, пише Адам Уитнъл от „Индипендънт“.
Изходът, в прав текст, е бедствен за НАТО, заключават експертите, според които всеки възможен сценарий, завършва с руската армия на портите на Талин, Рига или и двата града най-късно в рамките на 60 часа.

Със съотношение на сухопътните сили две към едно в полза на Русия, която разполага с много по-тежко въоръжение от отбраната на балтийските страни, някои симулации показват превземането на Талин и Рига за по-малко от 36 часа.

Симулираните военни игри идват на фона на растящото напрежение между Русия и Запада, което все повече прилича на продължително противопоставяне, но не и на открити военни действия, предвиждани от „Ранд“.

Последните седмици Русия предислоцира военни кораби в Средиземно и Балтийско море, разположи ракети с ядрен потенциал в анклава си Калининград, а нейни бомбардировачи продължават да прелитат по границите на Западна Европа.

В отделен доклад „Ранд“ отбелязва, че Русия е повече от способна да „игнорира нормите за териториална агресия, както смята за угодно“.

Като част от симулациите „Ранд“ са предвидили възможните ходове на НАТО, ако Москва реши да нападне Талин или Рига, всичките „ограничени“ и „лоши“.
Практически алиансът ще има пред себе си три възможни действия: да лансира мащабна контраофанзива и да си върне градовете в рамките на продължителен конфликт; да заплаши Москва в опит да принуди Русия да се оттегли; или да приеме, поне в краткосрочен план, военната реалност.

Първите две опции според „Ранд“ могат много бързо да ескалират до потенциалното използване на ядрени оръжия. Последната ще доведе в най-добрия вариант до нова студена война. От своя страна НАТО вече предупреди за растящото несъответствие на силите с Русия на източните си граници.

Върховният главнокомандващ силите на НАТО американският генерал Къртис Скапароти заяви във вторник: „Това, на което сме свидетели, са руски учения, които надхвърлят тези на НАТО по размери, цели, съдържание и прозрачност. Трябва да останем стратегически и кохерентно ориентирани в подхода си към защита на нашите граждани. Сега е времето алиансът да остане силен.“

Съюзниците от НАТО вече напредват с договорените през юли планове за разполагане на хиляди военнослужещи и оборудване в Прибалтика. САЩ обявиха в сряда, че ще пренасочат пълна бригада между 1500 и 3000 военнослужещи към Полша през февруари. Великобритания се очаква да изпрати изтребители „Тайфун“ към региона на Черно море и военнослужещи, танкове и леко бронирани машини в Естония през пролетта съвместно с армиите на Дания и Франция. От февруари следващата година Германия ще изпрати между 400 и 600 военнослужещи в Литва.

Но дори и това е шест до седем пъти по-малко от необходимото според „Ранд“, за да се възпрепятства пълномащабна руска атака.

От мозъчния тръст спекулират, че „ще се необходими седем бригади, включително три тежко бронирани – адекватно поддържани от въздуха, артилерия и други помощни наземни подразделения – които да са в бойна готовност още в самото начало на враждебните действия, за да се предотврати бързото превземане на страните от Прибалтика“.

Издръжката на подобни сили ще струва на страните от НАТО около 2,7 млрд. долара годишно, което е доста разумен разход, предвид възможните загуби от неуспешната защита на най-уязвимите членове на алианса, отбелязват експертите от „Ранд“.