В предишен брой на „ШОУ” адвокат Анели Чобанова изрази мнението, че у нас има грубо нарушение на авторските права, а заради ниския контрол на държавните институции наши творци са ощетявани и зад граница, какъвто  е пресният случай с незаконно издадените в Македония книги на българския класик  Димитър Талев. Стана реч и за новия проектозакон за колективното управление на авторските и сродните им права, приет от Комисията по културата и медиите на 43-тото Народно събрание, който адвокат Чобанова нарече „лобистки”. Тя даде за пример как сродни организации като „Музикаутор”, „Профон” и ЕАЗИПА са поставени в неравностойно положение, което според нея издава тенденциозно отношение за целеви монополизъм. Репортер на „ШОУ” се свърза със Здравка Сиракова, управител на ЕАЗИПА, за да чуе нейното мнение по този въпрос.
- Г-жо Сиракова, навярно сте чели интервюто ни с адвокат Чобанова. Вашето мнение за новия проектозакон за авторски права?
- „Новият“ проектозакон за колективното управление не е никак нов и затова го поставям в кавички. Той е трето и последно действие на сценария за бетониране на въведения през 2011 г. и 2014 г. монопол в управлението на правата на създателите на творби от секторите литература, изкуство и наука. Манипулативно, но безуспешно представяно като спор между сдруженията „Музикаутор”, „Профон” и ЕАЗИПА. Първото и всъщност решаващо действие приключи още на 25 март 2011 г., с първата монополна поправка, прокарана в Закона за авторско право и сродните му права. Бяха поставени и условия при задължителната пререгистрация на съществуващите тогава организации те да отговарят на следните изисквания: администрация на трудов договор, постоянен и достъпен офис (сграда с рампа за инвалидни колички, асансьор и пр.)...С две думи, с тези условия се целеше пререгистрацията да стане невъзможна за току-що възникналите млади организации. Резултатът отговори на тези цели и очаквания - от 32 сдружения 26 не можеха да отговорят на всички нови изисквания, загубиха статута си на организации за колективно управление на права и оттогава вече не са в публичния регистър на Министерството на културата. Останалите 5 по-стари организации  „законово“ се превърнаха в монополни. Членуващите в тях колеги обаче нямаха никаква полза от това, защото изпаднаха в още по-голяма зависимост от управителните съвети и администрациите им. На практика членовете продължиха да получават мизерни отчисления от събраните плащания, при това със закъснения години наред. По-тежката последица е, че цели жанрове и гилдии - художници, дизайнери, преводачи, фотографи, както и целият сектор наука, останаха без организация, и по този начин от 2011 г. са лишени  от възможността да участват в процеса на усъвършенстване на законодателството.

- Добре, но аз не разбирам защо трябва някой, вместо мен да решава на кого ще дам авторските си права?..
- Именно в това е абсурдът. По силата на действащия и в момента закон, цитирам:  „Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица …“. Т.е. всеки творец има правото да решава кой да управлява правата му. Но на създадените от творците организации, с монополната поправка от 2011 г. тези права „законно“ бяха отнети. Два текста в закона – за правата на членовете и за правата на организациите им, са взаимноизключващи се. Това обаче продължава да не смущава никого – нито законотворците, нито съда и прокуратурата, нито овластените да разследват корупцията. Никой не се интересува КОЙ, а по-точно КОИ са факторите в монопола, които се облагодетелстват от това.

- Доколкото разбрах вашата организация ЕАЗИПА е била ощетена от въпросната пререгистрация....
- ЕАЗИПА остана с „непълно” Удостоверение и в продължение на години води дела. Защо се случи това, че „изпадна от борда”? – Организацията бе учредена от изтъкнати и млади музиканти в Националната музикална академия и още при първите ù прояви на решителен отпор срещу монополната поправка, гилдията квалифицира действията на ЕАЗИПА и председателя ù - композиторът Кирил Икономов като
 
организиран бунт срещу мафията в културата  
 
Това обаче никак не се харесваше на монополистите и техните лобисти. ЕАЗИПА остана единствената конкурентна организация не само в музикално-сценичните изкуства, а изобщо в секторите литература, изкуство и наука. В същото време „Музикаутор” и „Профон” са де факто една организация, тъй като първата  управлява само авторските права на композиторите и авторите на текст и аранжименти, а втората - само сродни права - на артист-изпълнителите и музикалните продуценти.Само че по закон се плаща за права за музика, а не за ½ права върху нея, каквито поотделно имат „Музикаутор” и „Профон”. Излиза, че за едно и също нещо трябва да се плаща и на двете организации?!?

- В едно предишно наше интервю обвинихте ексминистър Стефан Данаилов – че е подготвил т.нар. първа поправка, с която де факто се дава възможност за монопола на двете цитирани от вас организации...
- Да, първата поправка бе подготвена по времето на Стефан Данаилов като министър на културата, но той не посмя да я внесе, защото 5 организации, между които и ЕАЗИПА писмено, и на заседание на Съвета за защита на интелектуалната собственост, обявиха, че ще го съдят, ако този монополен ЗИД бъде внесен за разглеждане. Поискахме дори уволненията на отговорния за правата зам.-министър и на директора на дирекция „Авторско право и сродните му права“ Георги Дамянов за системни нарушения на закона в услуга на монополистите и за други тежки нарушения, които ощетяват правоносителите. Стефан Данаилов внесе втората поправка, която може да се нарече „поправката ЕАЗИПА“, вече като председател на Комисията по културата и медиите на 42-рото Народно събрание. Издадена бе една заповед за прекратяване правото на ЕАЗИПА да работи по основния си предмет – събиране плащания за права в музика. В  заповедта има само един мотив - че „Музикаутор” и „Профон” заедно имали същите функции, каквито има ЕАЗИПА, поради което тя трябвало да спре да работи?!? Оставям „мотива” без коментар, защото той е достатъчно красноречив сам по себе си. Заведохме поредното дело. В момента чакаме окончателното произнасяне от Върховния административен съд по непълното Удостоверение на ЕАЗИПА, издадено след пререгистрацията й през октомври 2011 г. Не знам дали хората ще разберат всичко, което ви казах дотук, тъй като то изисква специфична компетентност, но мога да ви кажа, че със сигурност Удостоверението на ЕАЗИПА и цитираните от мен поправки ще се превърнат  в христоматийни примери за злоупотреба с власт в управлението на културата. Те са и сериозна индикация за корупция.

- А министър Вежди Рашидов знае ли за проблема, както и за мнението ви относно новия проектозакон, който според вас също е лобистки?
-  След публикуването на „новия“ проектозакон на сайта на Министерството на културата, в установения от закона срок, ЕАЗИПА внесе писмено основанията си срещу внасянето му за разглеждане в Министерския съвет. Основателните ни мотиви срещу монополизма и последиците от него обаче не спряха министър Рашидов да го внесе в Министерския съвет. Той не предприе нищо и срещу зам.-министър Банов и директора на дирекция „Авторско право и сродни права“ Георги Дамянов, за които му писахме. Комисията по културата и медиите
 
обсъди за час закона и го прие единодушно
 
за внасяне за първо четене в пленарна зала на Народното събрание. На заседанието за излагане становището на членовете на ЕАЗИПА думата бе дадена в последния възможен момент с „култов” въпрос от страна на председателката Полина Карастоянова: „Имате ли да кажете нещо съществено?“, ни попита тя. После последваха прекъсвания и постоянно напомняне, че просрочваме 3-минутния регламент. Времето за обсъждането на проектозакона от хора като нас „не стигна“, но пък се намери достатъчно време за препоръка на Стефан Данаилов. Препоръката му беше министерството да се погрижи и за правата на артист-изпълнителите, тъй като те още с постъпването си на работа били принуждавани да подписват на работодателите си декларации, че се отказват от правата си. По този начин Стефан Данаилов изигра поредната си артистична „загриженост“ към артист-изпълнителите, но в гилдията отдавна знаят, че носи срама за употребените си колеги от Народния театър и за други подобни събития и факти. Какъв по-красноречив факт от този, че повечето от творците ни си отиват от живота преждевременно, поради липса на средства за живот и лекарства?! – Нима това не е геноцид?!

- Ние се славим с талантливи творци в много области, особено с музикалните си таланти. Но много хора изобщо не са чували за тези проблеми в бранша...
- Заглушава се гласът на истината, а съвременното българско музикално изкуство е в тежка криза, в това число – кадрова. Затова младите българи ще продължат да израстват в чужда интонационна среда. Такива са интересите на монопола, който представлява у нас и чуждестранните музикалните гиганти. И кой ще спре всичко това, при положение че търговците са в храма, а овластените от закона не са предприели нито една мярка срещу ръководствата на «Музикаутор» и «Профон»?! Секторът буксува, но някой има изгода от това!..И изгодата му се контролира от най-високо равнище.


Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА