Истината за „държана 2 години в плен варненка“: Бягства, серийни изнасилвания и сексуални гаври в семейството!

Нароченият за инквизитор Ясен Ганчев: „Аз нищо не съм й правил на Мария, но като избяга, я изнасилиха с пластмасова тръба!”

Варна, България 01 Март 2015, 17:53 80161 прочита 0 коментара

Истината за „държана 2 години в плен варненка“: Бягства, серийни изнасилвания и сексуални гаври в семейството! — © Shutterstock

„След виртуална връзка и влюбване по интернет, млада варненка си събира багажа и отива във варненското село Стефан Караджа, където попада на касапин, който я държи в плен в продължение на две мъчителни години, малтретира я, бие я и системно я изнасилва“. А дали е така? Поне за цяло едно село - не. И при всички случаи е основателен въпрос, чийто отговор очевидно е бил попретупан от т. нар. спасители на жертвата, които обаче с лека ръка разнесоха информацията за „малтретирана Мария“. Медия след медия папагалски прекопира съшития с бели конци текст, без никой да си направи усилието за елементарна проверка доколко описаната история отговаря на истината. Единствено „ШОУ“ проведе щателно разследване, при което изскочиха брутални и действително потресаващи разкрития за смразяващ страх, секстормоз и принуда. Но не толкова в посока село Стефан Караджа, колкото към Варна или по-точно - домът на родителите на Мария!!!

Но нека накратко първо опишем поднесената към медиите история от Ресурсен център за хора в неравностойно положение &bdquo;Надежда за всеки” към фондация &bdquo;Владиславово“: &bdquo;30-годишната Мария И. е омъжена с две деца - момче на 8 г. и момиче на 3. Има сключен граждански брак, но към момента не живее заедно със съпруга си. Подготвили са документи за разтрогване на брака, но поради липса на средства за съдебни такси делото все още не е в съда. В момента жената обитава дома на родителите си във варненския район &bdquo;Младост”, където е заедно с дъщеря си. Момчето е при бащата. Покъртителната история на Мария започва на 7 януари 2013 година. Тогава тя се запознава в интернет с човек, представящ се за музикант, работещ в чужбина. Връзката продължава два месеца, като разговарят в мрежата и по телефона. През март същата година &bdquo;младият” мъж, наричащ себе си Селчук Шахин, предлага на Мария да отиде в село Стефан Караджа, община Вълчи дол, където живеел неговият чичо Ясен, и да го изчака да се завърне от Турция. Мария стяга багажа и отива в селото. И тогава ужасът за нея започва. Минава време, но т.нар. &bdquo;племенник” не се появява и тогава варненката разбира, че... племенникът и чичото са едно и също лице. Иска да се завърне в дома си във Варна, но Ясен я принуждава да остане в къщата му против волята й. Не й позволява да излиза навън, да се среща с други хора, отнема й личния телефон, за да не може да потърси помощ от близки или съдействие от полицията. Така започват страданията за младата жена, която прави опит за бягство. Два часа след полунощ Мария напуска къщата, докато всички спят и успява да стигне пеша до село Ветрино. Ясен обаче я открива и връща обратно. След този случай излъганата варненка още два пъти се опитва да избяга, но отново усилията й не се увенчават с успех. След опитите за бягство и връщането на жената обратно в селото на Ясен, става страшно и непоносимо. Мария е пребивана с юмруци и шамари, с дърво, удряна е по цялото тяло и по главата, замеряна е с тежки предмети, скубана, заплашвана с убийство с нож... Това ужасява жената, тъй като Ясен е касапин и коли животни по домовете на хората от района… И до ден днешен все още има следи и белези по тялото на 30-годишната жена от претърпяното физическо насилие. Младата жена е принуждавана да прави секс с 25 години по-възрастния от нея Ясен против волята й, а при отказ е бита и заплашвана с нож… Освен касапинът, в дома в село Стефан Караджа живеят още неговата болна съпруга Елена, на 42 години, която е неподвижна на легло с пет претърпени инсулта. В къщата са и пет от многото деца на Ясен. Освен физическия, психически и сексуален тормоз, Мария е принудена да се грижи за къщата и за останалите членове на домакинството…“. Това е само част от покъртително описаната история на страдалката Мария, услужливо поднесена от социалния работник към фондация &bdquo;Владиславово“ Ваня Аврамова на варненски сайт. Изначалната информация за случая произлиза от ресурсния център към фондацията, чиито взаимовръзки с въпросния сайт са добре известни на варненци. Явното вземане на страна, без да се обследва качествено какво точно се е случвало през времето, когато &bdquo;Мария била в плен“ и доколко тя е била всъщност жертва, белязало работата по случая на т. нар. социален работник. С Аврамова се свързали родителите на Мария – Даниела и Минко, и на 20 януари т. г. потърсили помощ в Ресурсния център за хора в неравностойно положение &bdquo;Надежда за всеки”. На следващия ден социалният работник Ваня Аврамова установява контакт с малтретираната Мария. Уточнен е план за действие, който да установи състоянието на жената. На 22 януари тя минава преглед при акушер-гинеколог, като ехографското изследване установява бременност в петия месец. Следват редица срещи с психолог, психиатър и адвокат, а след седмица е получена заповед за незабавна защита от Районен съд – Варна в продължение на следващите 12 месеца. Магистратите се опират на това, че според заключението на психолог, Мария е тормозена психически. Версията на нарочения за насилник – 54-годишният Ясен Ганчев, е твърде по-различна от тази на социалната работничка, спуснала своята на варненска информационна агенция, като тя се подкрепя не само от цялото село, ами дори и от роднини на &bdquo;държаната в плен Мария“. &bdquo;Туй не е вярно, да знайш! Не е вярно! Туй е клевета! Не мога да изляза пред хората от срам, децата не могат да отидат на училище, защото хората им викат: &bdquo;Баща ви е изнасилвач!“ буквално реве пред &bdquo;ШОУ“ 54-годишният Ясен Ганчев, който бе издирен от наш репортер. Той казва, че с Мария &bdquo;много се обичали“, но тя &bdquo;беряла много страх от баща си“, който побеснял, като разбрал за връзката й с турски циганин. Между разказа на Ясен и този на Мария, който бил поднесен пред социалните работници, има някои сходства, но и доста основни и ключови различия. Безспорно е установено, че двамата са се намерили в сайт за запознанства. Според Ясен това се случило преди около две години и половина. Писали си месец-два и се решили на среща. До този момент Ганчев финтирал Мария със снимка менте и псевдонима Селчук Шахин, като се представял за доста по-млад мъж, който живеел в къщата на &bdquo;свако си Ясен“. &bdquo;Това е така, ама то в този чат всички слагат фалшиви снимки. Като се направихме среща във Варна обаче, тя вече разбра, че всъщност аз съм Ясен. Но ме хареса и отидохме на частен хотел – срещу автогарата. Аз нямах пари и затова тя го плати“, разказва Ганчев. И добавя, че малко след тази среща родителите на Мария разбрали, че тя си има вземане-даване с българин от етносите и я изгонили от вкъщи. Тук е налице едно основно противоречие, тъй като според роднини на 30-годишната варненка, с които се свърза наш репортер, тя сама избягала от дома си. Тогава Мария се обадила по телефона на Ясен и му казала, че няма къде да отиде. Той запалил колата и хукнал към Варна. Намерил й вехта квартира за 100 лева на месец и дори останал там за една седмица. Прибрал се в село, но след няколко дни последвало обаждане от Мария. &bdquo;Каза ми: &bdquo;Патенце, казаха ми, че трябва да дам не 100, а 150 лева. И ми взеха личната карта“, твърди още Ясен. Той се свързал със свой познат полицай и го помолил да съдейства. Мария си прибрала личната карта, но, отново по думите на Ясен, нямала къде да отиде. Обадила му се и той й казал да хване автобуса за Стефан Караджа, където щели да я посрещнат. Мария обаче нямала пари и мераклията говорил със своя съселянка, която работи на автогарата във Варна, да я качи на бусчето, а на място да платят билета. Така и станало. Взел на заем 7 лева и ги дал на дъщеря си, която посрещнала Мария. &bdquo;За първи път си спомням, че се видяха преди рождения ми ден, който е на 28 януари, когато татко отиде във Варна. Тя знаеше много добре кой е и ако искаше, можеше да се откаже от него, но не го направи. Като дойде тук, се запознахме, тя се държеше добре с нас, и ние се държахме добре с нея. Можеше да си замине, но предпочете да остане при нас. През цялото време имаше компютър, интернет и телефон“, казва пред наш репортер 17-годишната щерка на Ясен. Мария действително била в голяма помощ за фамилията, която живеела при мизерни условия. Основно тя се грижела за съпругата на Генчев – 42-годишната Елена, която била на легло след прекарани 5 инсулта. &bdquo;Майка ми е като малко дете. Тя само иска някой да се грижи за нея. Изобщо нямаше нищо против Мимето. Даже плака за нея, като тя си замина“ обяснява момичето. Докато Мария била там, двамата с Ясен се хванали да берат лавандула. Като работата свършила, бившият касапин от &bdquo;Родопа“ продължил да припечелва, като коли животните на съселяните си. &bdquo;Веднъж колих на една жена и след като приключих, я помолих за един парцал да се избърша. И тогава Мария ме сръга в ребрата, и ми каза: &bdquo;Няма да говориш с тая!“. Аз се зарадвах, че ме ревнува, но на сутринта видях, че си е заминала“, разказва още Ясен. Обадил й се по телефона и тя му казала, че се прибира към Варна на автостоп. Той я умолявал да не го прави, запалил колата и я застигнал между Суворово и Ветрино, като след падане на колене, ревове и ред сополи, я склонил да се качи в колата. Прибрали се в село и нещата поутихнали за кратко. Месец след това, отново заради ревност, Мария избягала, а на следващия ден се обадила на Ясен да я прибере от Суворово. Междувременно забременяла но за жалост плодът не издържал и &bdquo;паднал”. Впоследствие тя отново заченала, като двамата с Ясен дори ходили при кмета на селото – Илхан Салимов, за да я регистрират в Стефан Караджа и впоследствие да получава майчинските си. Скоро след това обаче Мария отново решила да си бие камшика, като този, трети поред път, според твърденията на Ганчев, имал доста зловещи последици. &bdquo;Спряла някаква кола на пътя между Червенци и Караманите с няколко момчета вътре. Питали Мимето накъде е, тя казала, че е към Вълчи дол и те я качили. Спрели обаче на един черен път и й казали: &bdquo;Нали знаеш - всичко се плаща! Айде, какво чакаш – събличай се!“, реве може би леко театрално Ясен. И добавя, че Мария първо била изнасилена от шофьора, после от младеж на 15-16 години, а накрая последвала брутална гавра. &bdquo;Ако го зная този последния кой е, ще го убия“, реве с глас Ганчев и добавя: &bdquo;Опрял на дупето й една пластмасова тръба и й казал да стои мирно. Тя викала помощ: &bdquo;Моля ви, недейте!“. Той обаче е изнасилил с тръба в дупето…“. Доколко този му повече от потресаващ разказ е действителен, към момента поне не става ясно. По думите на Ясен, Мария му била разказала всичко това, но впоследствие не искала той да издирва извършителите. Според твърденията на Ганчев, въпросните изнасилвачи хвърли 10 лева на възлюбената му и я пратили да си ходи за Варна. Като стигнала в морската столица обаче, тя не се прибрала в дома на родителите си в квартал &bdquo;Трошево“, а забила в заведение на приятел на бившия й мъж. Той разбрал от нея, че няма къде да отиде, и я поканил да нощува у тях. &bdquo;Били на различни легла и майка му и баща му също били в апартамента, ама той скочил в леглото й. Минал я и той! “, обяснява Ясен. После Мария му се обадила и той я питал какво смята да прави – ще се прибира ли пак в селото или не. Тя хванала влака и отново се върнала в Стефан Караджа. Цялата одисея, поне в тази си част, приключила на 13 януари т. г., когато Ясен качил Мария на колата и отишли до девненското районно да й сменят личната карта с новия адрес. Там станало ясно, че родителите й са я обявили за издирване. Съответно, Мария се прибрала. Седмица след това последвал сигналът за тормоз и т. н. Междувременно лудналият от любов Ясен ходил до дома на родителите на варненката, но скорострелно бил натирен. &bdquo;Само веднъж бях там и повече не съм я търсил. Ама ме изкарах мене насилник! Нито веднъж не съм я удрял, даже тя мене биеше! Иначе като чуеше за баща си, се напикаваше от страх“, обяснява Ганчев и разкрива, че зад това &bdquo;страхопочитание към родителското тяло“ стои изключително гнусна тайна: &bdquo;Толкова я е страх от баща й, защото той е блудствал с нея. Мария има брат и сестра от предния брак на баща си, той и с тях ги е правил тия работи. Тя ми разказа тези неща. Каза ми, че като била на 8-9 годинки, си &bdquo;играел“ с нея и си свършил работата между краката й, ама без да я докосва“, нарежда Ясен неописуеми гнусотии. Репортерът на &bdquo;ШОУ“ проведе разговор и със социалната работничка от фондацията Ваня Аврамова, която всячески се опитваше да не каже нищо, като се оправдаваше с това, че &bdquo;би било непрофесионално, защото е служебни лице“. Интересно бе това, че тя нямаше и хабер за бруталните твърдения на Ясен за домашен тормоз над Мария от страна на баща й – нещо, което беше потвърдено и от други роднини на варненката. Версията на Ганев бе определена от Аврамова като &bdquo;смешен театър“. А когато репортерът ни я запозна с новите моменти в цялата гнусна история и я попита дали има някаква представа за тях, тя се измъкна, че била &bdquo;служебно лице и не можела да направи такова голямо разследване, каквото ние“... А на практика с няколко телефонни разговора и лични срещи тя би могла да добие доста по-пълна представа за картината, но очевидно това не й е нужно и може просто така, с лекота, да прецени, кой виновен-кой невинен. Нещо, което дори полиция и прокуратура не се наемат към момента да направят. Аврамова се почуди защо нямало образувано досъдебно производство срещу Ясен Ганчев, като очевидно според нея докладът й е достатъчен за наказателно преследване и евентуално повдигане на обвинения. Справка на &bdquo;ШОУ“ установи, че към момента прокуратурата не просто се въздържа от нещо подобно, ами няма събрани никакви данни в тази посока. Освен това, една от водещите хипотези, по които работи държавното обвинение, е, че с трагичния разказ Мария си търси оправдание пред строгите си родители. Източници сред разследващите недоумяват каква е била причината социални работници да се занимават с пълнолетна, 30-годишна жена. Още по-странно е защо точно тази фондация се занимава със случая. Все въпроси, чиито отговори ще станат ясно съвсем скоро. Репортер на &bdquo;ШОУ“ запозна Аврамова със събраните данни, като тя благодари за информацията и заяви, че задължително ще е провери. На практика обаче професионализмът й се простря дотам веднага след приключването на разговора да се свърже с Минко и Даниела Панайотови и напоително да им разкаже какво точно знае репортерът. Това стана ясно първо от Ясен Ганчев, който е получил обаждане от Мария &bdquo;да не й праща журналисти“ и второ – от самите родители. Воден от изконния журналистически принцип за равнопоставеност на всички засегнати в казуса страни, &bdquo;ШОУ“ изпрати свой репортер до дома на Панайотови, който отиде на крака, за да чуе тяхната гледна точка. Реакцията на бащата на Мария беше повече от агресивна. Откровено нападателен и силно притеснен, с крясъци и викове той започна да гони репортера на народното издание от стълбищната площадка и да плаши с полиция. Вуйчото и вуйната на Мария: Баща й се гавреше сексуално с нея, с брат й и със сестра й! <hr /> &bdquo;Доколкото знам, Мария и баща й са имали интимни отношения. Тя, Мария, ми е споделяла на мен. Казваше ми: &bdquo;Аз тук не мога да живея! Прибързах да се оженя заради баща ми. Не мога да го понасям…“. И ми разказа как се бил напил една вечер на селото им - Войводино, мисля, че на един Гергьовден е било, и баща й Минко, в нетрезво състояние искал да бъде с нея…“, потвърждава гнусната принудителна инцест-история вуйната на Мария – Илка, която е съпруга на брата на майка й – Костадин. Според Илка Даниела е разбила семейството на дъщеря си. &bdquo;Тя, за да ми върне парите, заложи плазмата на зет си. Все им се бъркаше в живота. Минко и той все ходел там при Мария… Той е имал преди това съпруга и блудствал с дъщеря си и сина си. Синът му е станал гей и е в много лошо психическо състояние. Сега го прави и с тези... Аз тези работи ги знам и от свекър ми и свекърва ми. Тя даже не са искали Даниелата да се жени за него, ама тя избягала и отишла при Минко“, разкрива Илка. И добавя, че Минко бил &bdquo;съден за педофилство“. Мъжът й Костадин също твърди, че зет му има присъда. &bdquo;Доколкото знам, стария КАТ във Варна където е, имало детска градина – там е станало. Гледал малките деца, някакъв полицай го засича там, уж, той обаче го ударил… такива работи“, обяснява леко на едро Костадин. Проверка на &bdquo;ШОУ“ не показа Минко да има някакви присъди, но самата му съпруга заяви пред наш репортер, че е имал вземане-даване със закона. &bdquo;Обаче беше за нещо съвсем друго!“, бе единствено, което процеди Даниела пред наш репортер. Костадин пък казва, че има големи проблеми със сестра си, защото тя не му дава да стъпи в апартамента да види майка си. &bdquo;Не си говоря, нито със сестра ми, нито със зет ми. Него така го мразя, че като го видя, все едно си виждам червата. Баща ми почина през юли 2013 година, но той много добре знаеше какво ги върши Минко. Бог да го прости, искаше да направи така, че да махне Мария от там, да не е близо до баща си. А сестра ми не искаше истината да излиза. Аз като вуйчо на Мария също ви казвам, че баща й е блудствал с нея, както с децата от първия си брак. Те затова са избягали чак в Сандански“, твърди още Костадин. Кметът на село Стефан Караджа: Цялата работа с държането в плен е пълна глупост! <hr /> &bdquo;Нищо вярно няма в тази история, дето я пишат – че Мария била държана на сила от Ясен! Те си живееха тука! Цялото село се чуди защо се пишат такива работи?! Малко е особена тая работа, защото всички в Стефан Караджа знаеха, че Ясен и Мария се държаха заедно и се обичаха. Тя си имаше и телефони, и компютър, и интернет постоянно. Никой не я е държал насила. Ама в село идват и социални, и полицаи, всички са ги виждали. Е как, ако е била държана в плен, един път не можа да каже, че някой я държи насила?! Това са глупости!“, избухва пред &bdquo;ШОУ“ кметът на Стефан Караджа – Илхан Салимов. По думите му, Мария често излизала с Янко из село. &bdquo;И при мен са идвали на няколко пъти. Как един път не ми е направило впечатление, че нещо не е наред! Ако толкова се е страхувала, все някакъв знак можеше да ми направи. И по телефона сме си говорили с нея, държеше се съвсем спокойно и нормално. Те сега го обърнаха с главата надолу Ясен! Не му стигат проблемите на човека, дето се чуди как да върже двата края, ами сега и това...“, обяснява кметът. И добавя, че местният коляч толкова бил хлътнал по 30-годишната Мария, че забравял да поглежда четирите си деца. &bdquo;Гледаше тя да е задоволена, купуваше й дрехи, правеше каквото иска. Иначе и Мария много му помагаше, гледаше жена му, която е с пет инсулта и е на легло. Мария знам, че й е сменяла памперсите. Те и социалните се учудиха, като разбраха за тая работа. Викат: &bdquo;Поне на нас щяха да кажат...“. Те така естествено се държаха като влюбени хора! Майка ми и баща ми живеят до тяхната къща, аз редовно ходя също там, толкова да не съм разбрал… чак такъв кон с капаци да съм… не знам…“, размишлява усилено кметът. И добавя, че дори и местните полицаи са били в шок от последвалата сага и са казали, че такова нещо не може да бъде. &bdquo;Те идваха тука при мен, тя му оправяше прическата, така мило се държеше с него. Беше бременна. Искаха да си сменят адреса, направиха документите с настоящ и постоянен да смени лична карта да получава тук майчински и семейни. Ама винаги беше усмихната, смееше се хилеше се, един път насинена не сме я видели!...“, обяснява още Салимов. Едно разследване на Орлин Филиповски