Липсата на реакция на държавата, в лицето на външния министър Даниел Митов, а и на държавния глава Росен Плевнелиев, на грубото вмешателство от страна на режима на Ердоган във вътрешните работи на Република България, е показателен пример защо държавата ни е вечно в дъното на всички класации. Без значение дали те се отнасят до свободата на медиите, борбата с корупцията или продължителността на живота.
<p>Вместо двете лица на българската външна политика, каквито формално се явяват Митов и Плевнелиев, държавническо поведение изразиха лидерът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев и депутатът от ГЕРБ Цвета Караянчева, които остро реагираха срещу опитите на Ердоган да прекроява картата на&nbsp;(политическа)&nbsp;България.&nbsp;<o:p></o:p></p> <p>Това обаче не е достатъчно. Парламентарно представените партии, без значение дали става въпрос за управляващи или опозиция, следва да декларират категоричен отпор на опитите за сепаратистки действия срещу суверенитета на държавата. В продължение на месец и половина българският политически елит е свидетел на опитите на режима на турския президент Реджеп Ердоган да създаде крайно ислямистка партия, която пряко да участва в политическия живот на суверенна държава-член на Европейския съюз.&nbsp;Вчерашните действия на режима на Ердоган официално легитимираха имперските му амбиции спрямо българската държава.<o:p></o:p></p> <p>Българският политически елит и общественост не трябва да подминават и тази провокация срещу държавата. Защото актът на режима в Анкара да ограничи възможността на Ахмед Доган и на Делян Пеевски да посещават Турция, не е насочен просто срещу техните личности или е породен от политическите им действия (както се твърди в турските медии), или с интереси в икономиката. Това е акт, насочен преди всичко срещу българските национални интереси и срещу всеки един български гражданин. Защото, каквото и да мислим за Доган и Пеевски, каквото и да сме чули и чели за тях, те преди всичко са българи като всички нас. Историята е тази, която ще даде оценка за тяхната роля в годините на Прехода, но за да има кой да чете българска история, то днес не трябва да сме безучастни. Разбира се, винаги ще има и предатели, които ще злорадстват. Те нямат шанс да останат в историята. Защото мястото на предателите е на бунището. На бунището на историята.&nbsp;<o:p></o:p></p> <p>Но, ако на режима в Анкара му бъде позволено да си има партия у нас, то утре Ердоган ще започне да диктува бъдещето на България и ще я превърне в първата му плячка при опитите за реализиране на мегаломанските му идеи за възстановяване на Османската империя. Ще му позволим ли?<span lang="BG"><o:p></o:p></span></p>