В казармата бях в дисципа, а хора от ротата се самоубиха, защото не издържаха на психическия тормоз. Това обяви пред bTV шеф Петър Михалчев. Той се върна доста назад в годините и сподели, че е имал доста екшъни в училище и това е предопределило къде ще служи като войник.
&quot;В училище не бях послушен. Имах намалено поведение, защото счупих главата на един съученик. Имах разправия с Детска педагогическа стая, а бе доста главоболия &ndash; кражби, битки и т.н.&rdquo;, обясни той. <br /> <br /> Когато дошло време да служи, съдбата му била предопределена и го пратили в дисципа. &bdquo;Бяхме около 1300 човека, от които само 20 българи. Всички останали бяха роми. Автомат ни дадоха единствено на клетвата. Иначе оръжието ми бе кирка и лопата и риехме камъни по строежа на жп линия. Няма пек, няма студ, няма дъжд, няма сняг. Имахме норма и я гонехме. Два пъти си чупих ръцете нарочно, за да излизам в отпуска. При нас идваха и бивши затворници, за да си дослужат. Бяха с по 20 години по-големи. Бяха изроди. Много извращения имаше. Като новобранец имах приятел от Враца от старите и той ми беше крило. Яли сме доста бой&rdquo;, разказа водещият готвач.<br /> <br /> Той признава, че за да си счупиш ръката е нужно просто да удариш силно в стената и така си осигуряваш отпуска. <br /> <br /> &bdquo;За да станеш старо куче, трябваше да пробягаш разстоянието от едната стена в спалното до другата. А около леглата са се строили 50 човека със свалени колани, готови да те млатят с катарамата кой където свари. Слагаш ръцете на главата и тръгваш. Като стигнеш драгата стена вече си старо куче. Пълна тъпотия. И то защо? Старите казваха, че те са минали по тоя път и така се правело. Споделяха максимата: &bdquo;С мен са правила така и аз ще правя така&rdquo;. И по болест се скатавах и така мина казармата. Все пак искам да кажа, че днес си спомням само добрите неща&rdquo;, разказа още шеф Михалчев./БЛИЦ<br /> <br />