Светослав Виденов: Застреляха майката на дъщеря ми, защото беше куха лейка!

<br /> <em>Виденов се съгласи да разкаже единствено пред &ldquo;ШОУ&rdquo; за съвместния им живот с Цвета, за обвиненията в побой и домашно насилие, за престоя му в US-затворите, за психичните отклонения на майката на детето му, както и за версиите около смъртта й. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Докъде стигна делото, което водите, за да приберете дъщеря си Деница? Разбрах, че тя има назначена попечителка в Америка?</strong><br /> - Делото така и не започна, защото аз не успях да събера средства, за да отида там, а законът в САЩ ме задължава да присъствам лично. <br /> <br /> <strong>- Значи ли това, че Деница ще остане да живее в САЩ като американски гражданин и вие няма да може да се виждате никога повече?</strong><br /> - Не мога да ви кажа. Ще трябва да отидете до Мичиган в Детройт, за да ми кажете защо на това дете не му дават да говори с баща си. <br /> <br /> <strong>- Когато се случи нещастието с Цвета, баща й Иван Тодоров веднага обяви, че трябва да ви разглеждат като заподозрян, защото сте агресивен?...</strong><br /> - Просто трябва да си направите труда да прочетете 22 страници психологичен доклад, който се състои от 525 въпроса - тест, направен от комисия психолози, за да видите какво пише там. На никой явно не му пука за истината. Бащата знае, каквото му се казва. Аз ако съм баща и моето дете ми каже нещо, аз ще му взема думата за чиста монета. Така че каквото и да казва този човек, аз не мога да го обвинявам. <br /> <br /> <strong>- Все пак имали ли сте с приятелката си скандали, докато сте живеели на семейни начала?</strong><br /> - На мен не ми е приятно да говоря за това. Просто трябва да се съберат документите. В тях е записано, че тя е един човек, на когото трябва да се отнемат родителските права и трябва да вижда детето само под наблюдение, да отиде на психиатър, за да се лекува... Според констатациите Цвета живее в измислен свят, няма никакви доказателства за своите обвинения...<br /> <br /> <strong>- Опитахте ли се някак си държавата да я въвлечете, да ви помогне да си приберете детето?</strong><br /> - Не мога да я въвлека, защото майката беше куха лейка. От три гражданства не си направи труда да си събере документите и да вземе това дете някакво гражданство. Било то българско, било то немско. Бабата и дядото от Пловдив, дето знаят всичко, не си мръднаха пръста да вземат и смъртен акт и това дете не може сега да си вземе и наследството даже - нито от майка си, нито от мене някога. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Кухи, тъпи селяни, иначе уста огромна! </strong></span><br /> <br /> Ако имате някаква съвест &ndash; напишете го както е било и както е! Тази жена е застреляна заради някой или нещо, защото няма акъл. Аз съм живял в гетото 5 години, дори там не стрелят ей така просто. Това дете ако не беше влезло да си нахрани кучето, сега нямаше да е живо. И всичко това е заради това, че се дава власт на жена, която е психично болна. Аз съм лежал в затвора 6 пъти, за малко, естествено, по фалшиви обвинения. Това дете си има баща, който 10 години го е хранил, полагал е всякакви грижи &ndash; застраховки, здравни осигуровки, вие специално знаете какво значи това в Америка. Но на мен ми беше забранено от съда да имам достъп до тях и аз се върнах тук. <br /> <br /> <strong>- Лежали сте в затвора 6 пъти!? Да не би да е заради жалбите на Цвета Тошева, че сте я биели и тормозили?</strong><br /> - Тя просто си бе психично болна и си живееше в изкуствен свят. Аз не съм нито психиатър, нито психолог и не мога да кажа защо това се е случвало, но си е записано достатъчно ясно в документите. <br /> <br /> <strong>- В съвместния си живот сигурно сте установили и вие странности в характера й. Бихте ли си спомнили някои подобни случки?</strong><br /> - Ами например да се прибереш от работа вкъщи и да завариш къщата празна, и да ти дойде полиция след половин час, и ти да се чудиш какво става... И да минат година, две, три, докато съдът не даде накрая заповед да ни се направи психологически профил &ndash; и на нея, и на мен. И то при психолози, определени от съда, за да не може да се купят. И тримата й адвокати, които бяха сред най-добрите в щата, сключиха споразумение, че каквото и да е решението, двете страни ще го приемат. И там бе написано, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>детето трябва да се отнеме от нея, да се даде на мен</strong></span><br /> <br /> Съдийката си отметна собствената заповед и после препоръча да се ходи при друг. Аз стигнах до болница в прединфарктно състояние и трябваше да се прибера тук, защото това нямаше да свърши. Това ми каза моят адвокат, който отказа да взима повече пари от мен. Защото оная същата кръстница Валя, дето се брои, й беше дала акъл да вземе зелена карта, без да сключва брак с мене, като жертва на домашно насилие. На всичкото отгоре го има в рапорта черно на бяло. Като на самотна майка й бяха отхвърлили всички искания. Тя бе в САЩ без право на работа, с психологически проблеми...<br /> <br /> <strong>- Добре, тогава тя как се е издържала през тези години? Нали е била студентка...?</strong><br /> - Аз 10 години съм плащал за образование. Тя беше редовна студентка от 1998 до 2008 г. Не мога да ви кажа и какво е учила през цялото време, но мога да кажа колко пари съм дал за нея, вместо да ги дам за детето си. И те никак не са малко. Направете си сметка &ndash; 10 години как се плаща колеж, учебници, застраховки, наеми, храна, дрехи... На всички чекове пише моето име, не пише нейното. Доста пари са, да не говорим за хонорарите на адвокатите... Това, което бях направил 30 години с пот и труд, се съсипа там. Дадоха ми само 15 минути да си събера багажа и да напусна. Аз съм сменил четири къщи, имах четири лодки. Всичко, което съм постигнал за десетилетия, изчезна. Това са ми и пособията, с които си вадя хляба - моя и на семейството си &ndash; машини, скелета, инструменти, дрехи...<br /> <br /> <strong>- Трябва да е била доста разточителна жена?</strong><br /> - Абе на нея не й пукаше изобщо! Аз нямах достъп до собствения си дом по заповед на съдията и за минути трябваше да взема каквото ми е необходимо. Машината е един тон - не мога да я взема на ръка. Това момиче потроши всяка кола, която съм й купил. Беше казала там на един &ndash; ами да си търси друга работа, аз искам да уча само. За работа не ставаше дума изобщо. Аз работех като луд на нея да й платя вкъщи всичко, и каквото там учеше. Тя живееше в гетото - каква художничка, пък и изкуствоведка я изкараха вашите колеги?! Имаше мания да събира дрехи и имаше дрехи за още 30 души. Това е типична мания да имаме всичко, да сме наконтени... Селска работа, селски манталитет! Пък аз бях длъжен да нося и осигурявам всичко. Единственият, който работеше в къщата, бях аз. <br /> <br /> <strong>- Външно министерство информира, че сте екстрадиран от САЩ...</strong><br /> - Аз в посолството отидох със зелената си карта и шофьорската си книжка. Събрал си бях остатъка от багажа в контейнер, натоварих го и се върнах с граждански полет. На екстрадиран не му дават да си събира багажите в къщи! Аз никога не съм бил екстрадиран, не съм осъждан! Знаете как е там &ndash; някой се обажда, арест, пандиз, отиваш след 2 дена пред съдията и ви се назначава дело. И аз съм оправдан на всичките. На всичките случаи пише: &bdquo;доказателства няма&ldquo;. <br /> <br /> <strong>- Искате да кажете, че не сте я удряли никога и тя си е измисляла това?</strong><br /> - Ами така пише. Можете ли да си представите &ndash; тя беше казала, че съм я ритал в корема, докато е била бременна?!... <br /> <br /> <strong>- Направихте банкова сметка, за да може да опитате да си приберете дъщерята - колко пари се събра в нея?</strong><br /> - Един лев няма, една стотинка няма постъпили в тази сметка. Един човек ми даде 20 лева &ndash; това е. На толкова хора съм помагал, да не кажа, че на едни съм изхранил децата, но когато дойде време на мен да ми се помогне, това не се случи. <br /> <br /> <strong>- Какво ви спира да отидете в момента в Детройт и да се опитате да видите поне детето си? Само финансова ли е пречката за това?<br /> </strong>- Да. Имам и заповед за арест, защото не се явих на дело за домашно насилие. И сега ако отида в Америка, ще бъда арестуван още на летището. Но има и начин никой да не ме пипне - като изпратя пари и българското посолство ми извади документ, че отивам само за определено време за дело. Веднъж вече съм го правил. <br /> <br /> <strong>- Докато е била в България, Цвета имала ли е психически проблеми, или в Щатите са се отключили...?</strong><br /> - Не, такава си е била и в България. Тя ми е казвала, че като се е карала с майка си, ги е чувал целият град Пловдив. Но явно в САЩ се е отключило от раждането на детето. Четох, че това се случвало между 20 и 28, тя беше на 25. Това си е болест, аз не мога да кажа нищо лошо, но тя отричаше до последно: не, не може да бъде вярно!... Но теста, който й направиха за делото, по веригата са над 30 души със сериозна практика - не може всичките да си измислят, че е болна! <br /> <br /> Ходя аз да работя, да изкарвам пари, а тя само трябва да напише сметките, защото аз се връщам късно. Срокът им минава, текат лихви... И аз съм се скарал нещо, водим спор за нея кое е по-важно &ndash; дипломата й беше най-важна. А това дете ще ходи ли на уроци, какво ще яде, това не е важно. И вземе да се обади на тази същата Валя и оная оттам се обажда на полицията и те идват вкъщи. Гледат и питат: вярно ли сте имали скандал, викам &ndash; да, и ме питат защо не се махна оттук. Казвам им - защо пък аз трябва да се махам оттук, аз плащам за всичко тук, който не му отърва - ей я там вратата. И тя замина ей така на улицата, взе детето и нищо друго. Обажда се посред нощ и казва: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Би ме!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Има полицейски рапорт, който съдържа оплакване, те ме арестуват мен, защото в САЩ, ако жената не е пияна или дрогирана, никога няма да я пипнат. Ето това е нашият щат! И ако те арестуват в петък, направо си оставаш в затвора до понеделник и не можеш да се обясниш изобщо с никой. И това ми се случва на мен няколко пъти. Като те арестуват там, пак отиваш в затвора, в предварителния арест. Съдията ти насрочва дело и трябва да се докаже дали си виновен или не. Аз съм си спечелил всичките дела, заведени срещу мен.<br /> <br /> <strong>- Бяхте ли заподозрян все пак за убийството на Цвета, щом баща й поиска да се провери алибито ви? Някой идва ли, пита ли ви нещо?</strong><br /> - Не, никой не е идвал и не ме е питал. Все пак и там работят хора -професионалисти. Обаче ако си бях в Щатите, щяха да ми разгонят фамилията. По статистика, която се прави от криминолозите, 90 процента от такива случаи виновникът винаги е съпругът. Започват от него, просто нямат избор. Там никой не го интересува истината, всеки гледа да си събере точките. Ако може да те осъди на всяка цена &ndash; виновен или невинен, за него няма значение. <br /> <br /> <strong>- Въпреки лошите ви отношения убийството на майката на детето ви е трагедия. Плакахте ли като разбрахте?</strong><br /> - Трагедия е, вярно е. Яд ме е, че фактите не се представят както трябва. Вина за тази трагедия имат един куп хора и институции. Мен ако за нещо ме е яд, е точно това. В цял свят САЩ тръбят: това знаем, онова знаем, пък дават детето на улав, нали?... Тя няма право на работа, няма как да го храни, няма как да живее!... Това момиче беше болно, то вина нямаше за това. За нея нещо си е нормално, за другите - не. Как да обвинявате шизофреник в нещо? Не става просто! Но за детето ми е страшно мъчно, защото и аз съм дете на разведени родители, преживял съм какво ли не и знам какво го чака. Ей това просто ме съсипва! Има скайп, пък никой не му дава да говори с мен. Аз не съм се борил да си го взимам. Мислех само да взема попечителски права. Аз не мисля само за себе си &ndash; да го имам детето до мен, аз мисля за него за разлика от други хора...<br /> &nbsp;<br /> <strong>- Как се влюбихте в Цвета? Не видяхте ли, че си има сериозни проблеми?</strong><br /> - Сляпа неделя...<br /> <br /> <strong>- Как разбрахте за нещастието, което се е случило с нея?</strong><br /> - Влезнах си в вкъщи, пуснах си телевизора, исках да запаля една цигара и тъкмо да го направя, чух новините по телевизията. Батко ми се обади и един приятел от Щатите ми беше написал съобщение. Посред нощите трябваше да се оправям тука. Външно министерство не може да направи нищо, защото детето не е български гражданин, тя няма никакво гражданство освен американско. Майка й всичките документи, които уж е събирала и ходи в Чикаго да ги оправя - явно ме е лъгала, както и с всичко друго. Това е положението. <br /> <br /> <strong>- Истина ли е, че са скрили детето от вас, когато са застреляли майка му?</strong><br /> - Всички, които ме плюят, са нейни приятелки. Бил съм в САЩ 10 години, с дипломатическа виза съм влязъл и мога да кажа, че съм малко или много международно известен творец. Не съм мил чинии, не съм разнасял пица, познавам там кой ли не и какви ли не хора. Всички тези, които приказват срещу мен сега, аз не съм ги виждал никога &ndash; от колеж ли ще е, от другаде ли ще е... <br /> <br /> <strong>- Имате ли идея какъв е този мексиканец Вито Валдез, който явно й е бил интимен приятел? Той бе и заподозрян, познавате ли го?</strong><br /> - Не. Аз познавам политици, художници, шофьори, може би сред тях да има и мексиканци. Бил съм и в гетото, но боклуци не познавам. Съжалявам много... <br /> <br /> <strong>- Знаете ли, че в Детройт беше обявена награда от 2500 долара за информация, касаеща смъртта на Цвета Тошева? Разбрах наскоро, че искат да я увеличат...<br /> </strong>- Там има хора псевдоинтелектуалци, не знам какви активи си пишат, но никой не си мръдна пръста. Вие сте живели там и знаете &ndash; 2500 долара в САЩ са едно нищо. Аз ако отида, ще знам кой я е убил. Тоя Вито е мексиканец, разведен или не с жена си. Член е на местната банда, то си е ачик-ачик, и нашата написала на баща си, че иска да го води в Пловдив, да се женят... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Пък той искал да е...е просто, нищо повече<br /> </strong></span><br /> Като опрял ножа в кокала нещо повече да свърши, и я гръмнал. Дали той или жена му, ми е все тая. Това е положението и така го виждам аз. Искал е да не си усложнява живота. Другият вариант е да е отмъщението на жена му, че е прецакана. Третият вариант, който върви, е нов член на банда да я е убил, за да се докаже. Но да застрелят майка с дете, просто не ми се вярва. По-скоро биха убили някоя пияница или мъж. <br /> <br /> <strong>- Все пак майката на дъщеря ви е погребана тук. Ходихте ли на гроба й?</strong><br /> - Не. Ако отида, ще имам проблеми. Тяхната болест е наследствена. Майка й беше у нас в Щатите и се изнесе посред бял ден, та ходихме да я търсим в махалата. Представяте ли си вие да оставите бебе на психичноболна?! Това е един ужас, направо нямам думи! <br /> <br /> <strong>- От колко години не сте виждали детето си?</strong><br /> - От 6 януари 2009 г. Ако отидете у приятели, които ни познават, ще ви кажат, че това дете никой не можеше да го откъсне от ръцете ми. То е казало &bdquo;тате&ldquo;, преди да каже &bdquo;мама&ldquo;!.... <br /> <br /> <strong>- Настроено ли е в момента срещу вас?</strong><br /> - Предполагам. Като знам при кого е...<br /> <br /> <strong>- Съществува ли някаква вероятност все още да си приберете детето все пак?</strong><br /> - Аз се борих да взема правата си, за да може това дете поне да говори и да се вижда с мен по скайпа. Аз мисля какво е добро за него. Колко време ще живее там, наговорено ли е... нямам идея, но не мога да му съсипя живота. То е много чувствително също. Така че първо едното, после другото. Искам да ми дадат правата. Ако майка му не е жива, аз съм. Нямам идея къде живее и какво се случва с нея, откакто съм напуснал страната. И според законите на Мичиган родителските права аз не съм ги имал никога. Тя майка й беше куха лейка &ndash; аз й говорих да узаконим нещата, защото, ако не дай си, Боже, стане нещо с единия, другият остава сам. То са гражданство, права... Пък тя не искаше, и това е. Аз имах документи - единственият случай съм в Съединените щати, който е със сменен статут - от дипломатически да стана резидент по линия на талантливи творци.<br /> <br /> <strong>- Разбрах, че се занимавате с дърворезба?</strong><br /> - Не, с дърворезба се занимавах в Щатите. Детето като ми се роди, си довърших последния договор и се качих на камион. Не можех да си позволя да поема риск да не ми се плати договор или да закъснее и аз да не мога да платя здравна осигуровка на това дете. Аз съм си оставил кариерата и живота, защото съм имал дете и съм правил каквото е трябвало да се прави. За мене срамна работа няма. <br /> <br /> <strong><br /> Едно интервю на Живка АНГЕЛОВА <br /> </strong>