Момчето, което бе изоставено от свои съученици да ходи с метрото на бала си, на зазоряване, както информира БЛИЦ, стана главен герой на стихотворение. Възмутен мъж написа няколко реда за неволите на дванадесетокласника, разтърсили цяла България. „Поетът” Валентин Йорданов взриви социалната мрежа Фейсбук с редовете си. 
Веднага след като публикува творбата си, отдолу заваляха редица коментари: „Току що прочетох този пост и си поплаках..най-вече за момчето със сивия костюм, но и за другите вече изгубени млади души. Какво става с тези деца...? А ти, Вальо, винаги си коректив на това, което се случва около нас, не мога да не споделя стихотворението ти”, „Ти успя да направиш от трагедията - поезия. Бедни сме, голи и боси, но носим сърца и имаме чест!”.

Вижте какво написа мъжът за абитуриента: 

Абитурентска случка

(по прочетена действителна случка)

Момчето също имаше мечти,
ала за бала, нямаше кола.
Усмихваше сълзливите очи,
защото беше учено така.

Момчето не приличаше на тях,
макар да бе в приличен, сив костюм.
Една икона в него разпознах.
Икона със сърце, а не с парфюм.

То също преживяваше деня,
но плитки бяха джобовете, празни.
Небето се разплака. Заваля.
За бедния, усмивката е празник.

След маркови, наети лимузини,
момчето тръгна. Сякаш полетя.
Към балът на живота си замина
с достойнство и със вдигната глава.

По нищо по-различен визуално,
но много по-различен по душа.
Момчето няма да пропусне бала,
защото здраво стъпва на крака.

Родителите бършат си сълзите,
че смисълът е в кривите неща.
Щом вярата е само във парите,
проклятие ли, днес е бедността?

Валентин Йорданов