Дебатът около премахването на 10-те заплати при пенсиониране навлиза в решаваща фаза, пише Флагман.
Икономисти, анализатори и част от институциите все по-категорично предупреждават, че България поддържа една от най-щедрите системи за обезщетяване в публичния сектор в Европа – модел, който би бил приемлив при стабилни финанси, но в условия на напрегнат бюджет се превръща в структурна тежест. Именно тези плащания възпират реформата в държавната администрация.
Основният акцент в дискусията около оттегления бюджет остава необходимостта от ограничаване на разходите за персонал. Проблемът не е само в големия брой служители, но и в структурата на възнагражденията и високите бонуси, които получават в края на кариерата си.
Най-яркият пример е в МВР, където служителите получават до 20 заплати при пенсиониране – практика, която оскъпява всяко съкращение до степен, в която реформа практически не може да бъде проведена.
Консенсусът сред икономистите е ясен: свиването на администрацията е неизбежно. То е необходимо не само за оптимизация, но и заради огромните разходи за персонал, които натоварват бюджета с всяка изминала година.
Според експертните оценки премахването или рязкото ограничаване на обезщетенията при пенсиониране е ключово условие, за да може преструктурирането въобще да се случи.
По Закона за държавния служител служителите получават до 10 месечни заплати при прекратяване на правоотношението според стажа, докато в МВР схемата е още по-щедра – до 20 заплати. Именно тези суми правят освобождаването на дългогодишни служители изключително скъпо. Анализите показват, че ако държавата вместо да се свива, реши да увеличи числеността на публичния сектор с 10 000 души, това би натоварило бюджета с минимум 140 млн. евро заради бъдещите обезщетения.
При реално необходимото свиване от над 100 000 души цената би надхвърлила 1,5 млрд. евро – и това без да се отчитат специфичните правила в МВР или по-високите заплати на служителите в края на кариерата им. За сравнение, в половината държави от ЕС подобни обезщетения изобщо не съществуват, а в другата половина са символични и значително по-ниски от българските.
Проблемът обаче не е само в бъдещето. Дори законът да бъде променен, правата, които сегашните служители вече са натрупали, остават. Това означава, че държавата ще трябва да ги обезщети по старите правила, независимо от реформата.
Затова експерти предлагат създаването на специален фонд, който временно да поеме тежестта на плащанията при съкращения. Подобна мярка би натоварила бюджета в краткосрочен план, но ще позволи реални промени, вместо години наред да се изплащат заплати на хора, които вече не работят.
Според анализаторите на Института за пазарна икономика реформата е неизбежна и трябва да започне с ограничаване на обезщетенията до максимум две–три заплати. Постепенно трябва да бъде прекратена и практиката за изплащане на десетки брутни възнаграждения при пенсиониране – система, която днес блокира всяка опит за модернизация на публичната администрация и държи бюджета в постоянен риск.
