156 000 българи получават заплата по трудов договор над 3067,75 евро (6000 лева) месечно. Данните са на Националната агенция за приходите и произтичат от отговор на институцията по Закона за достъп до обществена информация, пише Телеграф бг.
Данните са част от най-новата статистика на Националната агенция за приходите и стават известни от отговор на запитване по Закона за достъп до обществена информация, изпратен от приходната администрация.
На противоположния край на скàлата се нареждат близо 900 000 българи, чието възнаграждение остава под размера на минималната работна заплата от 620,20 евро.
Ден
Подобен резултат е обясним за лица, заети на непълно работно време. В редица браншове обаче е разпространена практика служителите да бъдат декларирани като работещи по 4 часа, докато реално полагат по-дълъг труд, а разликата в заплащането получават в брой, извън документите.
По този начин работодателят намалява дължимите осигуровки. Немалко са и случаите, при които самите работници настояват да бъдат осигурявани върху по-нисък доход, за да получават по-висока нетна сума. Това решение обаче се отразява отрицателно на размера на бъдещата им пенсия, а също и на различните обезщетения — за временна неработоспособност, майчинство или безработица.
През април тази година 374 000 души са получавали доход между нула и 477,04 евро (933 лева). Възнаграждение между 477,04 евро и 550,66 евро са вземали 257 000 души, а между 550,66 евро и 620,20 евро — 262 000 души.
Групата с най-голям брой хора обхваща работещите по трудов договор с доход между минималната заплата и 947,94 евро. Към нея принадлежат 526 000 души.
Прагове
Тази седмица бюджетната комисия ще разгледа проектобюджета за 2026 година, в който е заложено увеличение на минималните осигурителни прагове – за пръв път от доста време. Причината е спирането на практиката те да се актуализират ежегодно, което доведе до положение, при което тези прагове бяха „захлупени“ от размера на минималната заплата.
От 1 август до 31 декември обаче ще влязат в сила нови нива. Най-нисък ще бъде прагът, равен на минималната заплата от 620,20 евро – той ще се прилага за неквалифицирани работници, охранители, сервитьори, продавачи, както и за работещите в селското стопанство.
За хората на ръководни позиции минималната осигурителна сума ще нарасне до 936 евро. В отделни сектори обаче прагът ще е значително по-висок, а най-голям ще бъде в „Производство на кокс и рафинирани продукти“ – 1532 евро, посочва се в проектобюджета на Държавното обществено осигуряване.
Освен ръста на минималните прагове, документът предвижда и увеличение на максималния осигурителен доход – от 2111,60 евро на 2300 евро.
Богатите — с по-ниска пенсия
Към момента само от КНСБ са представили в парламента официалната си позиция по проектобюджета на ДОО. Синдикатът застава зад увеличението на максималния осигурителен доход с 8,9%, макар да определя тази промяна като „плаха“.
От КНСБ посочват, че мярката е обоснована и необходима не толкова заради очакваното нарастване на приходите в системата (около 91 млн. евро), колкото заради нуждата от по-голяма адекватност на осигурителните права на групите с високи доходи.
В същото време синдикатът обръща внимание на трайна тенденция за свиване на съотношението между максималния осигурителен доход и минималната работна заплата (МРЗ), както и между максималния и средния осигурителен доход. Например през 2023 г. таванът на осигуровките е надвишавал МРЗ 4,2 пъти, докато през 2026 г. това съотношение се очаква да спадне до 3,79 пъти.
Сходна е картината и при съотношението между максималния и средния осигурителен доход — от 2,4 пъти през 2024 г. то се свива до 1,5 пъти през 2026 г. Според КНСБ тази тенденция се отразява негативно върху размера на бъдещите пенсии на хората с по-високи доходи.
