Българите, които заминават да работят зад граница, често се сблъскват с неочаквани данъчни и осигурителни задължения към България. Това съобщават от финансовия портал PARITENI.bg, като подчертават, че ключовият фактор за облагане не е гражданството, а данъчната резидентност и мястото на реално полагане на труд.
Според действащото законодателство лицето се счита за данъчен резидент в България, ако има постоянен адрес у нас, пребивава в страната над 183 дни в рамките на 12 месеца или ако центърът на жизнените му интереси остава в страната. В тези случаи Националната агенция за приходите може да изисква деклариране на доходи от целия свят, като двойното облагане се избягва чрез международни спогодби.
Когато човек не е данъчен резидент, той дължи данъци само върху доходи с източник от България. Въпреки това често се наблюдават случаи на натрупани задължения поради недобра информираност или неподаване на необходимите декларации.
По различен начин стоят нещата при социалното и здравното осигуряване. В рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство работещите се включват в осигурителната система на съответната държава и задълженията им в България отпадат за този период. За ползване на медицинска помощ при кратки престои се използва Европейската здравноосигурителна карта.
Проблеми възникват при работа в държави извън ЕС, с които България няма сключени спогодби за социална сигурност. В такива случаи българските граждани могат да продължат да дължат здравни вноски у нас, ако не са осигурени на друго основание. Затова се препоръчва преди заминаване да се подаде заявление в НАП за пребиваване в чужбина над 183 дни.
При завръщане в страната е необходимо да се представят редица документи, за да се избегнат административни проблеми. Сред тях са формуляр S041 за здравно осигуряване и документ U1 за трудов стаж и обезщетения за безработица. Законовите срокове за регистрация в съответните институции са кратки, а неспазването им може да доведе до забавяне или намаляване на социалните обезщетения.
