Анализ: Какво ни чака, ако се сложи таван на цените
Ами ако бизнесът надуе предварително цените
За кого това е добре
За потребителите - със сигурност. Като идат в магазина, ще знаят, че с 5 лева могат да си купят една бутилка олио, и толкоз. Няма опасност в последния момент да се окаже, че петарката стига само за 2/3 от бутилката с мазна течност. В условия на невиждана от над десетилетие инфлация хората ще се успокоят, че заплатата им няма да изчезва яко дим при три големи пазарувания в хипермаркета.
Синдикатите също искат таван на цените, като техният аргумент е, че така ще се изпъне веригата производител-търговец на едро-търговец на дребно-потребител. Онагледяват идеята си с пътя на хляба от хлебозавода до кварталната бакалия. „Трябва да се въведе контрол по веригата, по която хлябът стига до българския потребител.
И ако на клона има десет търговски маймунки, държавата трябва да направи така, че да останат един или максимум двама, защото в противен случай българският потребител ще плаща над 30% по-висока цена на хляба, отколкото е нужно. Около 50% процента от крайната цена са производствени разходи, ДДС и др. задължителни отчисления, всичко останало обаче до етикета на рафта в магазина са печалби на различни търговци“, обясни неотдавна Ваня Григорова, икономически съветник в КТ "Подкрепа".
Икономистът Мика Зайкова признава, че въвеждането на таван е непазарна мярка, но ще дойде време, когато ще трябва да се прилагат и такива. Покрай рекордната инфлация Зайкова изкара и нова крилата фраза: "Не бойте се българи, и по-лошо ще стане!“.
Другата гледна точка
За бизнеса, който би произвеждал стоки с евентуален таван на цените, това звучи абсурдно. В интерес на истината, особено малките фирми трудно могат да предвидят себестойността на продуктите си дори за следващия месец заради огромната несигурност с цената на тока и цената на суровините и материалите.
„Ако търговци и производители започнат да очакват ценови таван да бъде наложен в близко бъдеще (в рамките на 1-2 месеца), те може да се опитат да вдигнат цените на своето производство преди това. Защо? Защото налагането на ценови таван означава сигурни загуби за тях.“ Така коментира в свой анализ възможността Георги Вулджев, икономист от Експертен клуб за икономика (ЕКИП).
Индексът на цените на производител в земеделието е нараснал с 26.7% през четвърто тримесечие на 2021-ва. Това са огромни нива на инфлация, в пъти надвишаващи инфлацията за потребителите - индексът на потребителските цени расте с 10% през февруари, от 9.1% през януари, обяснява Георги Вулджев.
Икономистът смята, че в тази ситуация е по-добре да се намали ДДС-то на храните и акциза при горивата. Сваляне на акцизи и ДДС може да подпомогне както потребителите, така и производителите и търговците. Трябва да се има предвид обаче, че това би било мярка, която най-вероятно най-много ще помогне на бизнеса. И съответно не трябва да имаме погрешни очаквания за нейните ефекти. Свалянето на ДДС върху някои стоки с 10 процентни пункта няма задължително да доведе до идентичен спад в цената, смята той.
При акциза на горивата ситуацията е още по-засукана, защото той е на минималното ниво, посочено от ЕС. Министърът на финансите Асен Василев съобщи още миналата седмица, че държавата ни е изпратила такова искане до Брюксел. Засега отговор няма.
"Не е добра идея, това ще доведе до дефицит на определи стоки и ще разпали сива икономика", категоричен е и Мартин Димитров, председател на комисията по Икономическа политика и иновации в Народното събрание
А как е в другите страни?
Унгария отдавна замрази цените на основни храни като мляко, брашно, олио, захар, пилешки гърди и др. Техните цени не са пипани от средата на октомври месец. Нещо повече, Виктор Орбан сложи юзди дори на лихвите по ипотечни кредити. В Унгария има също таван в цените на горивата.
В Румъния домакинствата и малките фирми се радват на таван на електроенергията. Там и битовите абонати са на свободния пазар и страдат наравно с бизнеса заради галопиращите цени на борсовия ток. Така, ако месечното потребление на едно семейство е до 100 киловатчаса, цената на електроенергията може да стига само до 0.14 евро за kWh. Ако консумацията е между 100 и 300 kWh, хората ще плащат максимум до 0.16 евро за kWh.
Сърбия закова дизела по бензиностанциите на 1.5 евро за литъра, а бензина - на 1.45 евро.
Последвайте ни
2 Коментара: