Таван на цените - хлябът 1.50 лв., кофичка кисело мляко - 1.20 лв., бутилка олио - 5 лв. Така си представя близкото бъдеще вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова. Тя нееднократно предлага да се въведе  такава „червена линия“, над която цените на основни хранителни продукти не могат да преминават. При никакви обстоятелства, съобщава "Марица".  

За кого това е добре

За потребителите - със сигурност. Като идат в магазина, ще знаят, че с 5 лева могат да си купят една бутилка олио, и толкоз. Няма опасност в последния момент да се окаже, че петарката стига само за 2/3 от бутилката с мазна течност. В условия на невиждана от над десетилетие инфлация хората ще се успокоят, че заплатата им няма да изчезва яко дим при три големи пазарувания в хипермаркета.

Синдикатите също искат таван на цените, като техният аргумент е, че така ще се изпъне веригата производител-търговец на едро-търговец на дребно-потребител. Онагледяват идеята си с пътя на хляба от хлебозавода до кварталната бакалия. „Трябва да се въведе контрол по веригата, по която хлябът стига до българския потребител.

И ако на клона има десет търговски маймунки, държавата трябва да направи така, че да останат един или максимум двама, защото в противен случай българският потребител ще плаща над 30% по-висока цена на хляба, отколкото е нужно. Около 50% процента от крайната цена са производствени разходи, ДДС и др. задължителни отчисления, всичко останало обаче до етикета на рафта в магазина са печалби на различни търговци“, обясни неотдавна Ваня Григорова, икономически съветник в КТ "Подкрепа".

Икономистът Мика Зайкова признава, че въвеждането на таван е непазарна мярка, но ще дойде време, когато ще трябва да се прилагат и такива. Покрай рекордната инфлация Зайкова изкара и нова крилата фраза: "Не бойте се българи, и по-лошо ще стане!“.

Другата гледна точка

За бизнеса, който би произвеждал стоки с евентуален таван на цените, това звучи абсурдно. В интерес на истината, особено малките фирми трудно могат да предвидят себестойността на продуктите си дори за следващия месец заради огромната несигурност с цената на тока и цената на суровините и материалите.

„Ако търговци и производители започнат да очакват ценови таван да бъде наложен в близко бъдеще (в рамките на 1-2 месеца), те може да се опитат да вдигнат цените на своето производство преди това. Защо? Защото налагането на ценови таван означава сигурни загуби за тях.“ Така коментира в свой анализ възможността Георги Вулджев, икономист от Експертен клуб за икономика (ЕКИП).
 
Според него в настоящия икономически контекст производители и търговци дори са в по-тежка ситуация от потребителите от гледна точка на инфлацията. Според най-актуалните данни на НСИ индексът на цените на производител в промишлеността на вътрешния пазар е нараснал с 42% на годишна база през януари, ускорявайки се от 38.6% през декември.

Индексът на цените на производител в земеделието е нараснал с 26.7% през четвърто тримесечие на 2021-ва. Това са огромни нива на инфлация, в пъти надвишаващи инфлацията за потребителите - индексът на потребителските цени расте с 10% през февруари, от 9.1% през януари, обяснява Георги Вулджев.

Икономистът смята, че в тази ситуация е по-добре да се намали ДДС-то на храните и акциза при горивата. Сваляне на акцизи и ДДС може да подпомогне както потребителите, така и производителите и търговците. Трябва да се има предвид обаче, че това би било мярка, която най-вероятно най-много ще помогне на бизнеса. И съответно не трябва да имаме погрешни очаквания за нейните ефекти. Свалянето на ДДС върху някои стоки с 10 процентни пункта няма задължително да доведе до идентичен спад в цената, смята той.

При акциза на горивата ситуацията е още по-засукана, защото той е на минималното ниво, посочено от ЕС. Министърът на финансите Асен Василев съобщи още миналата седмица, че държавата ни е изпратила такова искане до Брюксел. Засега отговор няма. 

"Не е добра идея, това ще доведе до дефицит на определи стоки и ще разпали сива икономика", категоричен е и Мартин Димитров, председател на комисията по Икономическа политика и иновации в Народното събрание

А как е в другите страни?

Унгария отдавна замрази цените на основни храни като мляко, брашно, олио, захар, пилешки гърди и др. Техните цени не са пипани от средата на октомври месец. Нещо повече, Виктор Орбан сложи юзди дори на лихвите по ипотечни кредити. В Унгария има също таван в цените на горивата.

В Румъния домакинствата и малките фирми се радват на таван на електроенергията. Там и битовите абонати са на свободния пазар и страдат наравно с бизнеса заради галопиращите цени на борсовия ток. Така, ако месечното потребление на едно семейство е до 100 киловатчаса, цената на електроенергията може да стига само до 0.14 евро за kWh. Ако консумацията е между 100 и 300 kWh, хората ще плащат максимум до 0.16 евро за kWh.

Сърбия закова дизела по бензиностанциите на 1.5 евро за литъра, а бензина - на 1.45 евро.