Румънските власти решиха да напомнят на Русия отдавнашна претенция, която "струва" в текущи пари 4 милиарда евро. Става дума за почти сто тона злато, прехвърлено от румънското кралство в складовете на царска Русия по време на Първата световна война.

СССР отказва да върне съкровищата на румънците. Има слухове, че по време на Гражданската война златото е изчезнало. И е възможно румънците да питат за съдбата му не руснаците, а съседите си - чехите.

Миналата седмица извънредният и пълномощен посланик на Русия в Букурещ Валери Кузмин обобщи работата на посолството през изминалата година. Дипломатът, между другото, говори за развитието на отношенията между Москва и Букурещ, засегна въпросите за глобалния световен ред и защитата на правата на човека, ситуацията в Украйна и засегна редица други важни международни въпроси.

Освен това, както каза румънското външно министерство няколко дни по-късно, руският посланик каза, че проблемът с румънските златни резерви, изнесени в Москва по време на Първата световна война, вече не фигурира в "двустранния дневен ред".

В петък Кузмин беше извикан на килима в румънското външно министерство, където държавният секретар по стратегическите въпроси Юлиан Фота каза, че забележките на Кузмин „създават погрешно мнение сред обществеността“ и не благоприятстват „диалога, основан на доверие между страните“.

"Както припомни Фота, "румънско-руската комисия за изследване на проблемите, свързани с историята на двустранните отношения, продължава своята дейност, включително по проблема за румънския златен резерв". "Фота се надява скоро да се състои шестото заседание на комисията. Той изрази готовност да подпомага дейността на комисията и в бъдеще.

По време на Първата световна война властите на Румънското кралство, съюзник на царска Русия, решават да евакуират основните ценности на страната си в Москва, далеч от настъпващите към Букурещ австрийско-германски войски.

Запасът съдържа 93,4 тона злато, бижута на кралица Мария, запаса на Румънската спестовна каса, култови предмети, архиви. През май 2019 г. управителят на Националната банка на Румъния Мугур Исареску оцени стойността на прехвърлените активи в съвременни евро – тя се оказват около четири милиарда.

Евакуацията на златните резерви има свой собствен смисъл, тъй като румънската армия е разбита - и към края на 1916 г. Букурещ пада. Въпреки това на територията на Русия Първата световна война постепенно отстъпва място на Гражданската война, в разгара на която част от съкровищата, съхранявани в Кремъл, включително румънските, изчезват.

И съветските, и руските историци изказват различни хипотези за съдбата им, но нито една от тях не е потвърдена. Румънската страна многократно е искала връщане на ценностите, в резултат на което в периода между 30-те и 50-те години на миналия век ценностите са частично върнати в Букурещ, но сред тях няма злато.

През 2003 г., когато президентите на двете държави Владимир Путин и Йон Илиеску подписаха договор за приятелство, златният въпрос не беше споменат в него. За да се проучи обаче, по указание на двамата президенти, все пак беше създадена Смесена обществена комисия на историците, която започна работа година по-късно.

„Оглавявам комисията историци от наша страна. Много пъти сме провеждали съвместни срещи с румънците, работили сме заедно в архивите, но не открихме никакви следи от златото“, коментира академик Александър Чубарян, научен директор на Института за световна история на Руската академия на науките. “Къде е отишло? Има подозрение, че белите чехи са го взели, когато напускат Москва.

Но това е само една от теориите, за което няма доказателства. Единственото, което намерихме, бяха документи как всичко намерено е върнато на румънците. Тези документи бяха предадени на румънска страна чрез Министерството на културата и чрез архивите”, допълва той.

Както припомни академикът, президентът Путин е проявил добра воля по този въпрос. Заедно с румънския си колега Илиеску той отнесе този въпрос към историците за разглеждане.

„Нашата комисия трябва да обсъди този проблем. Последната среща се проведе в Москва през 2019 г., тя беше посветена на проучването на механизма и процедурата за връщане на ценности през 1936 и 1956 г. Нашите колеги - румънски историци - високо оцениха тези стъпки на добра воля. Букурещ дори публикува отделна книга за това как съветските власти провеждат това завръщане.

Но за разлика от професионалните историци, много политици възприемат работата на нашата комисия по съвсем различен начин”, оплака се Чубарян.

„Търсенето на румънския „златен резерв“ на територията на Русия трябва да продължи и не говорим само за „металната“ част на този резерват“, възразява историкът Василе Буга, член на комисията от румънска страна.

„Отбелязвам, че когато говорим за румънско злато, говорим основно за златото на Румънската народна банка. Има всички документи по този въпрос, предадени са на руската страна и руската страна, доколкото знам, се съгласи, че тези документи са оригинали.

Целта на комисията е да проследи съдбата на златото по документи. Основното е фактът, че златният резерв е прехвърлен. Това се отнася не само за металната част, която е около 90 тона, говорим за други културни и ценности“, обяснява румънският специалист.

„Самите румънци ни донасят това злато в Москва през 1916-1917 г.“, напомня Чубарян. - Освен злато, те носят голямо количество всякакви ценности: гоблени, картини, бижута на кралския двор, архиви. Всичко това е взето на склад в Кремъл. Между другото, все още не разбирам защо румънското кралско семейство взема такова решение.

Защо изпраща толкова много скъпоценни неща, въпреки че в Русия по това време също е неспокойно? По време на Гражданската война златото изчезва. Започват да го търсят още по съветско време, но напразно. През 1936 г. Сталин връща част от оцелелите предмети, предимно картини и архиви.

Това е доста неочаквано, тъй като по това време обикновено нищо не се връща на никого. Но за румънците правят изключение. Това вероятно е жест на благодарност в отговор на политиката на Николае Титулеску, румънски дипломат, който по това време става ръководител на Обществото на народите и заема позиция, която Москва оценява по отношение на колективната сигурност в Европа.

През 1957 г., още при Хрушчов, е върната втората по големина част от имуществото. По това време Румъния вече е съюзник на СССР, влиза в социалистическия блок”, припомня ученият.

„Миналата година според графика трябваше да се проведе ново заседание на нашата комисия – този път в Румъния, но им изпратихме писмо, че не можем да дойдем заради пандемията“, обясни Чубарян и допълни, че не само коронавирусът пречи на търсенето, но и геополитиката:

„Ние постоянно напомняхме, че както научните, така и културните кръгове на Русия биха искали да разберат съдбата на това злато, но във всеки случай е важно този въпрос да не се превърне в разменна монета в политически план. За съжаление по предложение на Букурещ този въпрос отново често придобива острота, политическа конотация. В Румъния това често се случва, когато наближават някакви избори”.

„Румъния се занимава с исторически спекулации. Тя наистина иска да получи територията на Молдова и да спори с Москва по други въпроси, така че тук се използват всички възможни средства. Ясно е, че Букурещ няма да получи нищо, но трябва по някакъв начин да се напомни за себе си“, смята Вадим Трухачов, доцент на катедрата по външни регионални изследвания и външна политика на РЕУ “Плеханов”.

„Русия все пак трябва да обърне внимание на Румъния. Грешно е, че тази страна на практика отсъства от нашия външнополитически фокус.

Но в същото време Букурещ трябва да бъде заплашен от насрещни искове за интервенцията от 1918 г. и Втората световна война, в която Румъния е съучастник на нацистка Германия“, предполага експертът. Според Трухачов по историческите въпроси е необходимо да се играе изпреварващо. „Това изискване към Русия беше поставено от самата Румъния – нито САЩ, нито Европейският съюз я подтикнаха да направи това.

Мисля, че дори не знаят за този въпрос. В същото време най-вероятно случаят с румънското злато няма да надхвърли политическите разправии“, каза той.

Буга възразява: не става въпрос за политика, а за принципи. Според него Букурещ едва ли ще се съгласи, дори и Москва да предприеме такава стъпка като изплащане на обезщетение с цел подобряване на отношенията.

„Нашата комисия убеди политиците, че има следи от това злато. Създадена е, за да се разгледат документи в архивите, да се намерят следи от това злато и след това да се докладва на ръководството на двете страни”, напомня румънският историк.

Рафаел Фахрутдинов