Националният статистически институт отчете месечна инфлация с отрицателна стойност – дефлация от 0,8% за септември спрямо август. Това означава лек спад в общото ценово равнище, но на годишна база поскъпването остава осезаемо.
За септември 2025 г. спрямо същия месец на 2024 г. инфлацията възлиза на 5,6%, което е увеличение с под половин процентен пункт спрямо отчетената стойност за август.
Според Индекса на цените за малката потребителска кошница, през септември стойността на стоките и услугите остава без промяна на месечна база, но от началото на годината е регистрирано увеличение с 4,7%, сочат данните на НСИ.
Месечният анализ на КНСБ за септември показва, че продуктите от малката потребителска кошница са стрували 111 лева и 76 стотинки. От синдиката следят движението на цените на 21 основни стоки в страната.
България с най-високи цени на базови продукти в ЕС
Според данните на КНСБ някои от най-често купуваните стоки у нас – брашно, ориз, прясно мляко, олио и закуски, са сред най-скъпите в целия Европейски съюз.
От организацията изчисляват още, че поради най-ниската минимална работна заплата в ЕС, България има и най-ниска покупателна способност.
„У нас с тези пари тя може да бъде купена 9,6 пъти, докато в Нидерландия например с минимална работна заплата продуктите от малката потребителска кошница могат да бъдат купени – 33 пъти“, посочват от КНСБ.
Реалността зад числата
Сред клиентите на пазара усещането за поскъпване остава. Таня Василева, която днес е пазарувала грозде, олио и месо, споделя, че сметката ѝ е излязла около 50 лева, като сравнява с преди половин година:
„Може би 20% според мен са разликите в цените. Най-много са се вдигнали може би млечните продукти, месото и зеленчуците“, казва тя.
Проверка на медията показва, че цените в Европа варират според магазина и продукта. В Германия литър мляко в една от веригите струва 1 евро и 9 евроцента, а литър олио – около 2 евро и 90 евроцента. Килограм брашно варира между 59 и 99 евроцента.
В Гърция килограм ориз е около 1 евро и 80 евроцента, а прясното мляко – 1 евро и 68 евроцента.
Разликите в доходите и реалната покупателна сила
От КНСБ подчертават, че доходите в България и останалите страни от ЕС са несъпоставими, особено при минималната работна заплата.
„Затова усещането, че парите не стигат, е повече от обективно“, коментира Пламен Димитров.
Различните данъчни ставки – ключов фактор за цените
Според Асоциация „Активни потребители“, пазарният принцип и местните икономически условия определят цените във всяка страна, но един от основните фактори е именно ставката на ДДС.
„Най-валидната причина при всички са различните ставки на ДДС. България е една от двете държави в ЕС, където имаме обща ставка за всички стоки. По-голямата част от страните в ЕС имат преференциална цена за повечето храни“, обяснява Богдан Николов.
Призив за държавен контрол върху цените
От КНСБ посочват и сериозни разминавания в цените по региони. Според тях са нужни по-строги мерки за наблюдение и контрол от страна на държавата, за да се предотврати спекула и да се гарантира по-справедлива ценова среда за потребителите.
