Българите плащат значително по-високи екотакси за домакински електроуреди в сравнение с останалите държави от Европейския съюз, пише Труд.
Това алармираха представители на бизнеса, които настояват за спешен мораториум върху увеличените продуктови такси, докато не бъде направен ясен анализ на реалните разходи.
Около това искане се обединиха Българската стопанска камара и още 14 браншови организации. Според тях сегашният модел води до сериозно оскъпяване на техниката, като крайната тежест се поема от потребителите.
Данните показват значителни разлики. Продуктовата такса за хладилник от 70 кг в България достига 33 евро, докато в Румъния и Гърция тя е около 14 евро. При пералните разликите също са осезаеми – 18 евро у нас срещу едва 0,52 евро в Австрия. При по-малки уреди като прахосмукачки българските потребители плащат около пет пъти повече.
Тези такси бяха увеличени от 1 юли миналата година, като при някои категории ръстът достига до 10 пъти. Още тогава бизнесът предупреди, че това ще доведе до по-високи цени на електроуредите.
Според Габриела Чифличка от Асоциацията на производителите на домакински електроуреди липсва прозрачност при формирането на таксите. „Размерът им трябва да бъде обоснован и да не надвишава реално необходимото“, подчерта тя. Бизнесът настоява и за либерализация на пазара, така че да се допуснат повече организации за оползотворяване на отпадъци и да се създаде реална конкуренция.
Председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев посочи, че причината за високите цени не е еврозоната, а вътрешни регулации, които увеличават разходите. По думите му процедурите за лицензиране на организациите са неясни, а начинът, по който се изразходват средствата от таксите, остава непрозрачен.
Подобни проблеми се наблюдават и при автомобилите. Според вносителите екотаксата се плаща още от производителя, но в България се изисква повторно плащане при регистрация. Те настояват за отпадането ѝ.
Сериозни различия има и при таксите за рециклиране на фотоволтаици и батерии. В България те са в пъти по-високи от тези в други европейски страни, което затруднява инвестициите в зелена енергия и оскъпява иначе евтиния ток.
От сдружение „Активни потребители“ посочват, че има съмнения за картелно поведение между ограничен брой лицензирани организации. Според тях липсва връзка между събраните такси и реалното третиране на отпадъците, което поставя под въпрос ефективността на системата.
Бизнесът и експертите настояват за спешна реформа, по-голяма прозрачност и контрол, за да се намали натискът върху цените и да се гарантира, че събраните средства се използват по предназначение.
