България не е единствената държава в Европейския съюз, която изпитва затруднения с бюджетния дефицит. Това коментира икономистът Румен Гълъбинов, позовавайки се на данни на Евростат и националните статистически служби.
По думите му средният бюджетен дефицит за Европейския съюз се задържа на ниво от 3,1%, а за държавите от еврозоната е 2,9%.
Най-сериозни фискални проблеми към момента имат Румъния (-7,9%), Полша (-7,3%), Италия (-7,2%), Унгария (-6,8%), Франция (-5,4%) и Белгия (-5,2%), които значително надхвърлят границата от 3% от БВП, заложена в Маастрихтските критерии.
Критична зона
България попада в групата на държавите в т.нар. критична зона с дефицит от 3,5% от БВП. В тази категория са още Финландия (-3,4%), Малта (-3,2%) и Латвия (-3,0%).
Сред страните, които успяват да останат под допустимия праг, са Германия (-2,7%), Чехия (-2,1%), а Дания дори отчита бюджетен излишък от 2,9%.
Според Гълъбинов Европейската комисия поддържа активна процедура при прекомерен дефицит за редица държави, сред които Франция, Италия, Белгия, Полша и Румъния.
Строг финансов надзор
Икономистът предупреждава, че при наличие на свръхдефицит България ще бъде поставена под по-строг финансов надзор.
„ЕЦБ ще следи по-внимателно как страната харчи публичните средства, а правителството ще трябва да подготви план за ограничаване на разходите“, посочва той.
По думите му Европейската комисия разполага и с механизми за санкции при системно неспазване на препоръките, включително възможност за частично или пълно спиране на определени ангажименти по европейските фондове.
Въпреки това Гълъбинов е категоричен, че ситуацията не бива да бъде драматизирана.
„Няма драма. Рискът от дефицит може да бъде управляван. Тази година около десетина държави от ЕС ще бъдат с дефицити над 3%. България не е единствената държава с подобен проблем“, смята икономистът.
Според него опасността идва не толкова от самата процедура, колкото от евентуално бездействие и липса на адекватни мерки за овладяване на публичните разходи.
„Като цяло процедурата на Европейската комисия поставя публичните финанси на България под засилен контрол. Корективният подход диктува обвързващо ограничение на публичните разходи“, обобщава Румен Гълъбинов.
Анелия ПОПОВА, БЛИЦ
