Горивата поскъпват, страховете растат, а пазарът изглежда нервен. Но зад резките движения не стои само реален недостиг, а комбинация от очаквания, геополитика и опити за печалба.
Икономистът Румен Гълъбинов очерта пред БЛИЦ ясна картина – защо цените скачат, защо България все още има предимство и дали паниката ще се окаже по-голяма от реалния риск.
- Има ли реален риск от шоково поскъпване на горивата или по-скоро наблюдаваме психологическия ефект на пазара?
- Пазарите работят на очаквания. Очевидно е, че в определени моменти очакванията са за по-дълъг военен конфликт.
Според други – нещата ще се уредят възможно най-скоро чрез започване на мирни преговори и обявяване на примирие, което ще включва и освобождаване на Ормузкия проток за транспорт.
Оттам идва и проблемът с нередовността на доставките.
Подобен ефект имахме по време на ковид кризата – отново нередовни доставки, а оттам и реакция на пазарите нагоре.
Аз мисля, че конфликтът ще се уреди.
- България остава с най-ниските цени на горивата в еврозоната. Доколко обаче това е устойчиво предимство?
- Да, това е факт. Има две неща, които дават предимство на България – и винаги са го давали. Първото е, че у нас акцизът на дизела и бензина е по-нисък, отколкото в други държави в еврозоната.
- В кои държави?
- В Гърция акцизът е по-висок. Дори в Румъния, която не е член на еврозоната – също. А акцизът и ДДС са съществена част от крайната цена.
Второто предимство е, че имаме алтернативни доставки от Черноморския регион.
- Какво реално стои зад тези резки движения – геополитика, спекула или пазарна логика?
- От всичко по малко. В момента всеки се опитва да капитализира от ситуацията.
- Оправдани ли са страховете, че всяка криза в Близкия изток автоматично води до по-скъпи горива у нас?
- Ще има връщане на цените. Вижда се, че пазарът не е устойчив над 100 долара за барел.
Цената пада – отива към 90, после пак леко се качва. Има и очаквания да премине психологическата граница от 100 долара, но това трудно може да се задържи.
Има увеличение – около 30% спрямо предишни нива.
В България имаме алтернативни доставки от Черноморския район.
Петролът там се търгува на по-ниска цена. Освен това рафинерията в Бургас е проектирана да преработва по-тежък петрол, който също е по-евтин.
Не знам колко дълго ще се задържи цената от над 1,60, за да може трайно да влезе в сила и тази мярка.
- Какво трябва да се случи, за да се върнат цените към нивата от 2023 г.?
- В диаграмата, която изпратих, ясно се вижда.
Ако конфликтът в Иран се проточи, цените на енергията и храните ще продължат да оказват влияние на инфлацията през цялата година.
Въпреки това, има надежда за известна стабилизация на глобалния икономически растеж през втората половина на годината.
- Има ли инструменти държавата да реагира при рязко поскъпване?
- Има, да. Те са същите инструменти, които се използваха при ковид кризата и при войната в Украйна.
Има три групи мерки:
Първо – административни, при които държавата може да определя цени и надценки.
Второ – данъчни, при които се прави временно намаляване на ДДС или акциза. Тази мярка не се възприема особено в България, а при нас акцизът е вече нисък. Затова остава вариантът за намаляване на ДДС.
- Това реалистично ли е у нас изобщо?
- С оглед на сегашната ситуация – служебно правителство и липса на приет бюджет – звучи трудно. Но други държави го правят.
Румъния, например, обмисля намаляване на акциза.
Има държави, които намаляват ДДС и върху електроенергията при високи цени.
- А компенсациите?
- Това е третата група мерки – компенсационни. Но те често да недостатъчни.
Има и проблеми със злоупотреби – хора, които формално са социално слаби, но имат автомобили. Темата е чувствителна и относителна.
- Въпросните компенсации са толкова ниски, че е смешно да се коментира в смисъла на реална помощ?!
- Да. И ако е вярно това, че има милион и триста хиляди души, които се водят бедни, но в същото време притежават автомобил – и трябва да им бъде помогнато.
Чакай сега, има и по-стари коли, така е. Но има и много примери на злоупотреби – социално слаб, но с две коли пред блока. Или инвалид, без реално да е такъв. Затова по тази тема нещата са малко относителни.
- Очаквате ли краткосрочна турбуленция с последващо успокояване или ще влезем в по-дълъг период на нестабилност при горивата?
- Повечето развити държави нямат интерес от висока инфлация и скъпи горива. Печелят единствено износителите на петрол.
Търси се решение – дали политическо или друго, предстои да видим.
Надявам се в рамките на 1-2 месеца ситуацията да се успокои.
Както казваш – по-скоро краткосрочната турбуленция. Решението може да включва и смяна на правителството. Или да се случи сценарий, сходен на този във Венецуела.
Не е чак толкова зле работата, но българите винаги сме свикнали да мрънкаме и да търсим кусури. В Румъния имат собствен добив на петрол, но цената им е по-висока – и правителството се чуди какво да направи, защото всички казват "вижте, в България е по-евтино".
Интервю на Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
