Сътрудничеството между държавата, бизнеса, местните власти и науката е формулата за ускорен икономически растеж. Това стана ясно от дискусиите в първия панел на шестото издание на форума "Бизнесът и регионите: Ускорение", организиран от списание BGlobal в партньорство с Българска стопанска камара(БСК).
В откриващите си думи председателят на Българската стопанска камара БСК Добри Митрев определи средата за правене на бизнес, като несигурна и непредвидима.
Той имаше предвид не само геополичическите предизивкателства, но и европейското законодателство, бюрокрацията, огромната, по думите му, административна тежест, регулациите, залитането в крайно зелени политики, в крайни енергийни политики, които, както се изрази Митрев, без ясен план за финансиране и без оценка за крайния им ефект не е сигурно до какво ще доведат.
"Институциите са длъжник на бизнеса", заяви той, като призова представителите на властта да се вслушват в гласа на предприемачите - най-активната част от българското общество, за да могат да анализират тази информация и да претеглят плюсовете и минусите като част от процеса по намиране на пресечната точка между обществените и икономическите интереси.
Председателят на БСК изтъкна и значението на регионалния баланс на обществено-икономическия ресурс на територията на страната. Според него представителите на местната власт трябва да бъдат активна част от т.нар. триалог между бизнес, държава и общини.
Обръщайки внимание на ролята на науката, Митрев заяви, че с изкуствения интелект, размиващ границите между сегашното и бъдещето, "имаме крещяща нужда от науката, която да ни посочи врения път, по който да се обновим технологично, да се дигиталзираме, да възприемем изкуствения интелект като възможност и полезен партньор".
Доминик Хамерс, изп. директор на „Геотехмин“ заяви от своя страна, че
За да се ускори растежа на една стратегическа индустрия трябват няколко мерки
На първо място работеща и ефективна администрация, която да не бави проектите, както се случва сега. Той даде пример за това как мудната администрация спъва бизнеса с проект на дъщерната компания „Елаците мед“. „Като отговорна минна компания е важно да инвестираме в опазване на околната среда. Изградихме трета, модерна пречиствателна станция за руднични води още през 2019 г. и още чакаме акт 16.
Това са 6 години! Най-голямата забава дойде от промяна предназначението на земята, която е общинска“, разказа Хамерс. Той акцентира и върху друга пречка - дългите процеси на обжалвания на различни актове и процедури от страни, които нямат интерес. Според него с тази възможност често се злоупотребява.
Хамерс направи и конкретно предложение: да се въведе принципа на мълчаливо съгласие, при който ако държавен орган не се произнесе в срок, това да се счита за даване на съгласие. Той препоръча и българското правителство да интегрира Европейския акт за критичните суровини в родното законодателство, за да се стимулира родния добивен сектор.
Шефът на „Геотрхмин“ допълни, че е важно бизнесът да инвестира в технологии, защото това е свързано и с други аспекти от работата на компаниите, като околна среда и човешки ресурси. „Един такъв примери е системата, която управлява минното производство в „Елаците Мед“. Тя е с елементи на изкуствен интелект и позволява на нашите специалисти да управляват самосвалите автоматично. Това ни помага да гарантираме и безопасна среда на служителите и оптимизира курсовете на машините“, обясни Хамерс.
Яснота и сигурност в регулациите за бизнеса
Oт своя страна Николай Райков,ръководител на отдел „Контролинг и групови продажби“ в международната група Aurubis AG заяви, че е нужна последователна и предвидима среда и регулаторна рамка. Според него, за да може да идентифицираме и да оценим възможностите за ускорен растеж на българската индустрия, е важно да разберем причината за промените на днешния динамичен свят.
Той подчерта, че суровините за производство на мед и други метали стават все по-важни и са в основата на тенденциите, които определят бъдещето ни. Живеем в период, в който има структурна промяна и структурно увеличение на търсенето на мед и други метали. В тази връзка сигурността на доставките на тези материали и суровините за тяхното производство стават все по-критични за индустриите и за компаниите, смята Райков.
„С всички представители на индустрията тук, мисля че споделяме мнението, че на европейско ниво индустрията се сблъсква с липсата на ефективна защита срещу така нареченото „изтичане на въглерод“, което всъщност означава изнасяне на производствата в трети страни заради различни регулаторни изисквания“, каза още Райков. За да се противодейства, бизнесът има нужда от достъп до енергия, която да обезпечава базовия товар на конкурентни цени, допълни той.
Представителят на „Аурубис“ заяви, че инвестициите, които компанията смята за критично важни за ускоряване на растежа в металургичния сектор, са тези, които на първо място увеличават производствения капацитет в съответствие с нарастващото търсене. „При нас това е разширяването на капацитета на рафинерията в завода на „Аурубис“ в Пирдоп с около 50% до около 340 000 тона годишно.
Разбира се, за да е успешен този модел трябват устойчиви вериги на доставките на суровини и стабилност на крайните пазари, най-вече в Европа. Успоредно с това е нужно оптимизиране на разходите, основно през енергийната консумация. При нас изпълняваме сериозни програми за собствени ВЕИ и енергийна ефективност. Те са част от четиригодишния ни пакет „Инвестиции за прогрес. България 2027“ чрез който Групата сега инвестира 400 млн. евро тук.“, обобщи Николай Райков.
Кои са най-важните фактори за икономическото развитие
Ключовата дума за Емрах Сазак, член на УС на „Алкомет“ и изп. дир. на Българо-турската търговска камара, е инфраструктура - транспортна, дигитална и образователна. Той също бе на мнение, че за ускорението на растежа има нужда от гъвкави и бързо реагиращи власти. Сазак подчерта, че алуминият, с който се занимава тяхната компания, е много стратегически материал, той е елемент на много решения и има огромна стойност за много ключови производства – чистите и зелените технологии и напоследък в областта на отбраната.
В "Алкомет" залагат на няколко стълба за икономическо развитие. От една страна, това е постоянното инвестиране в технологии – касаещи самото производство, но и такива свързани с труда. От друга - инвестициите в хората, защото какво са технологиите без хората. Сазак отбеляза, че в много държави съществува дефицит по отношение на квалифицираната работна ръка, въпросът е как тази пречка да се трансформира във възможност. Според него това изисква сътрудничество, взаимодействие между властите, научните среди и бизнеса. България притежава този потенциал.
Българските власти предоставят стимули за подобен тип програми, като например по линията на Министерството на труда и социалната политика има такива програми за повишаване на уменията, от които "Алкомет" ще се възползва, съобщи Сазак. Той открои и значението на индустриалните зони и ресурсните центрове, като подчерта, че те трябва да бъдат интегрирани с местните общности, малките и средни предприятия и големите инвеститори.
По думите му освен силните страни има и слабости. Като пример той даде Шумен - индустриализиран град, който обаче няма нито технически университет, нито професионални училища. Така отново опираме до сътрудничеството.
Запазване на националните ни интереси в общата европейска политика
Боян Рашев, водещ експерт по управление на околната среда и ресурсите с над 20-годишен опит, който също се включи в дискусията, призова българското правителство да отстоява своя интерес в Брюксел. „Ясно е, че ключовите решения по отношение на регулациите се вземат на европейско ниво, в което няма нищо лошо. Проблемът е, че когато отидат на европейско заседание, нашите политици се съгласяват безропотно, а като се върнат тук и отидат в Стара Загора казват на миньрите, че ще им запазят работните места. Това не е продуктивно и не води до желаните резултати“, категоричен бе Рашев. Той акцентира върху залитането на европейските политики в крайности, които затрудниха европейската индустрия в последните години и намалиха конкурентоспособността й.
Като противовес Рашев посочи няколко примера от практиката му по проекти в Норвегия, един от които по инициатива на българска компания, която няма поле за разширяване на дейността си в България и затова търси възможности в чужбина. "В Норвегия, когато правителството приеме ОВОС (оценка за въздействие на околната среда) на един инвестиционен проект - тоест прецени, че проектът е добър за околната среда - ако някой после обжалва ОВОС-а, правителството го защитава пред съда, а не инвеститора", даде пример Рашев за това как управляващите в една от най-богатите страни в света поемат отговорност и пред гражданите на Норвегия, и пред инвеститорите.
