Капиталовите пазари процъфтяват, а световната икономика се радва на сравнително бързи темпове на растеж. Но колко още ще продължи това?

Въпреки доброто икономическо настояще, има редица предпоставки, чийто негативен потенциал е надвиснал като облак над растежа. Сред тях попадат така наречените търговски войни, геополитическото напрежение, покачващите се цени на петрола и забавяне на представянето при някои развиващите се пазари.

„Глобалната икономика започна годината в сравнително добра форма. За съжаление, перспективата е облачна”, казва Крис Скиклуна, ръководител Икономически проучвания към Daiwa Capital Markets, предава CNN.

Търговска война

Президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи нови мита на вноса на алуминий и стомана, перални машини и соларни панели. От своя страна, Канада, Мексико, Китай и Европейският съюз предприеха реципрочни мерки.

Според експертите, засега икономическият ефект от тези мерки е ограничен, но може драстично да се засили, ако престрелката с мита продължи твърде дълго.

„Ескалацията на налагането на мита по света може да доведе до кумулативни търговски загуби, равняващи се на тези, преживени по време на световната финансова криза”, предупреждава Световната банка в доклад от миналата седмица.

Ако политическите лидери не се разберат и продължат да се притискат с налагането на мита, като например 25% тарифа, която САЩ заплашва да наложи на китайски стоки на обща стойност 100 млрд. долара, то това в крайна сметка ще подкопае икономическия растеж.

Според изчисления на Barclays, това може да снеме 1 процентен пункт от глобалния икономически растеж през следващата година. Последната прогноза на Световната банка сочи, че догодина световният икономически растеж ще достигне 3%.

Калум Пикеринг, старши икономист в Berenberg bank, коментира, че геополитическият риск се намира на най-високото си ниво от началото на този век.

„Настоящият икономически подем зависи от продължителния растеж на световната тъгровия – двете неща са тясно свързани”, посочва той. „Заплаха за търговията, следователно за икономическия растеж, е заплаха за пазарите”, добавя Пикеринг.

Поради това някои регулатори по света призовават политическите лидери да намалят напрежението и то по възможно най-бързия начин.

„Протекционизмът се надига навсякъде... и е важно на международно ниво да се обърне внимание на този проблем”, казва управителят на Swiss National Bank Томас Джордан.

Бюджетът на Италия

Рискът някоя страна от еврозоната да изпадне в дълбока криза (подобно на Гърция) засега е в границите на поносимото, но конкретно Италия, където има ново правителство, предизвиква сериозни въпроси сред инвеститорите.

„Със сигурност не сме видели последната криза в Италия, тъй като новото правителство се противопоставя на Европейския съюз”, коментира Кит Юкс, експерт Стратегии към Societe Generale.

Икономистите се безпокоят от новата власт в Рим, която, освен всичко друго, има големи планове за увеличаване на разходите. Евентуален сблъсък с ЕС може да има по-късно през тази година, когато Италия представи бюджета си.

Така или иначе, инвеститорите вече заемат пари на италианското правителство на доста високи лихви с оглед огромния дълг, който има страната.

След това може да дойде ред на еврото. „Ангажираността на новото правителство към еврото е поставена под въпрос”, казва Джак Алън, икономист към Capital Economics. Евентуално сътресение в Италия може да плъзне като зараза и да намали инвестициите в еврозоната.

Спадове на развиващите се пазари

Инвеститорите са привлечени от САЩ поради поскъпващи акции, добра доходност по облигациите и силния долар.

Това причинява отлив на пари от развиващите се пазари, където местните валути, като аржентинското песо и турската лира, вече се намират под сериозен натиск. Бразилската национална валута също записва поевтиняване с 19% спрямо върховата си точка, отчетена през януари тази година.

Икономистите очакват тази тенденция да продължи, ако Федералният резерв на САЩ реши да вдигне лихвите.

Централните банки на страните от развиващите се пазари са принудени да вдигат лихвите като превенция срещу бързо поевтиняване на техните национални валути.

Турската централна банка вдигна лихвите за пореден път през миналата седмица, до близо 18%. Лихвите в Аржентина, която договори спасителен заем в размер на 50 млрд. долара от Международния валутен фонд, вече са на ниво от 40%.

Според някои икономисти, Бразилия може да бъде следващият голям икономически проблем.

„В случая на Бразилия, която наскоро започна да излиза от рецесия, затегнатата парична политика няма да е от голяма помощ”, казва Крис Скиклуна.

Цените на петрола

Цените на петрола скочиха до най-високите си цени от над три години насам, което предизвика лека паника по-света, тъй като правителства и компании трябваше да съкратят разходите си за някои дейности, за да покрият по-високите цени за енергия.

Индия - третият най-голям потребител на енергия в света, изиска уверение от Саудитска Арабия, най-големият износител на петрол, че цените ще останат стабилни.

Цените на петрола леко се понижиха, след като основните износители посочиха, че ще увеличат добива, за да отговорят на повишеното търсене. Щатският суров петрол понастоящем се търгува срещу 66 долара за барел.

За някои страни обаче пораженията вече са видими – Индийската централна банка вдигна лихвите през миналата седмица, посочвайки, че поскъпването на петрола е една от главните причини за този ход.

ОПЕК и Русия имат насрочена среща за 22 юни тази година във Виена. Решенията, които ще бъдат взети там, ще окачат влияние на световните икономически процеси