Въпреки строгите санкции на ЕС срещу Русия, ЕС продължава да купува петрол от Русия чрез големи купувачи. Западните медии твърдят, че има вратичка в системата, която позволява този процес да продължи.

Според Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) пет държави - Китай, Индия, Турция, Обединените арабски емирства и Сингапур увеличават покупките на руски петрол и го изнасят за Европейския съюз.

"Ембаргото върху руския петрол често се заобикаля чрез трети страни, а Белгия и Нидерландия са начело на европейския списък на страните вносителки, които „изпират“ руски петрол, пише по този повод белгийският вестник „Де Тейт“ (De Tijd).

Както европейските държави членки, така и други партньори, са внасяли миналата зима петролни продукти, като дизелово гориво и парафин, от пет "перящи" държави. Според буквата на закона обаче, това не е нарушение на ембаргото.

Веднага след налагането на забраната за внос на руски нефт по море доставките от Китай, Индия, Турция, Обединените арабски емирства и Сингапур за страните, за които важи ценовият таван, рязко нараснаха.

Тези пет държави се превърнаха в най-големите купувачи на руски петрол, често на по-ниски цени заради западните санкции.

През последните месеци петте страни заедно са купували 60-70% от общия износ на петрол на Русия, докато преди войната тези страни почти не са купували руски петрол.

ЕС е най-големият купувач на петролни продукти от петорката, като през 12-те месеца е закупил малко над 20 млн. тона. През пристанищата Антверпен и Ротердам са пристигнали над 7 млн. тона, отбелязва белгийското издание.

Общото количество гориво, внесено в ЕС, страните от Г-7 и Австралия, възлиза на 42 милиарда евро от началото на 2022 г., докато Китай стана абсолютен рекордьор по внос на руски петрол, който увеличи доставките си с 93%.

Експертите посочват, че това е сериозен проблем за ЕС, който се опитва да диверсифицира източниците си на енергийна сигурност.

Въпреки това обаче закупуването на руски петрол продължава. Тази ситуация обаче може да доведе до по-сериозни последици в бъдеще, ако ЕС не намери други източници на енергия и не предприеме решителни действия за укрепване на енергийната си сигурност.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук