Стратегиите и политиките, прилагани от европейските институции в сектора на животновъдството през последните 20 години, се оказаха напълно неефективни. Това посочи председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров в предаването „България, Европа и светът на фокус“ по Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева. По думите му сега се прави обрат на 180 градуса - към повече средства за обвързано подпомагане и стимулиране на реалната продукция.
Зоров обясни, че до неотдавна европейските институции прилагали съвсем друг подход в субсидирането на сектора.
„Допреди месец се говореше за подпомагане на глава животно по различни компоненти. Тогава се твърдеше, че подпомагането, обвързано с произведена продукция, е неизгодно и противоречи на европейските политики и на принципите на Световната търговска организация. Тази теза беше защитавана и от част от браншовите организации у нас. Днес обаче става ясно, че европейският данъкоплатец очаква срещу предоставените средства да има реална продукция и реален резултат“, поясни Зоров.
„Европа най-накрая осъзна, че за повече от 30 години не успя да постигне това, което държави като Русия реализираха за по-малко от десетилетие след наложените санкции. Те бяха голям вносител на хранителни продукти, месо и млечни изделия от Европейския съюз, а днес в значителна степен задоволяват собствените си потребности и дори изнасят продукция. В същото време Европа продължава да внася месо от държави от Меркосур и подписва нови търговски споразумения. Прагматизмът постепенно започва да измества идеологическите решения“, обясни той.
Той насочи критика и към част от българските политици, които според него не отстояват достатъчно националните интереси.
„Ако бяха истински политици, щяха да защитават българските интереси. Вместо това много от тях предпочитаха да се съобразяват с европейските чиновници и да не поставят неудобни въпроси. Често се оправдаваха с аргумента, че „Брюксел не позволява““, каза той.
Според него сериозен проблем е и това, че голяма част от европейските политики се създават от хора без практически опит в производството.
„За съжаление, политиките често се създават от хора, които никога не са работили в реалния сектор“, подчерта Зоров.
Зоров смята, че България трябва да насочи подпомагането към реално произведената продукция.
„Трябва да се излезе от демагогията и да се премине към реалността. Подкрепата трябва да бъде обвързана с произведената продукция. В противен случай производителите нямат стимул да работят в светлия сектор и да декларират всичко, което произвеждат“, обясни той.
Според Зоров бъдещите политики трябва да насърчават конкурентоспособността и инвестициите в иновации.
Той обърна внимание и на разходите, които животновъдите поемат заради изпълнението на екологичните изисквания.
„В сектора има значителни разходи, свързани с покриването на различни екологични норми. По наши оценки над 30% от себестойността на млякото е свързана именно с тези изисквания. В същото време България е сред държавите с най-малък брой животни и най-ниски обеми на производство. Необходимо е повече прагматизъм и по-малко популизъм“, коментира той.
