Отпуската на хората, които не работят на пълен 8-часов работен ден, ще бъде намалена, а тези, работещи на 4-часов работен ден, ще трябва да натрупат трудов стаж в продължение на 80 години, за да получат пълна пенсия. Промените се въвеждат чрез Кодекса на труда и са включени в преходните и заключителните разпоредби на обсъждания в парламента проект на бюджет за 2026 г. Причината е, че трудовият стаж на хората с 4-часов или 6-часов работен ден вече няма да се отчита само в дни, месеци и години, а и в часове, което ще намали правото им на платен годишен отпуск., пише "Труд".
Сегашният текст на Кодекса на труда предвижда, че за един ден трудов стаж се признава времето, през което служителят е отработил най-малко половината от законоустановената продължителност на работния ден. Така, ако човек е на 4- или 5-часов работен ден, всеки работен ден му се брои за пълен ден трудов стаж, независимо че не е положил труд 8 часа.
Промените, предложени от правителството, обаче предвиждат друг подход – за един ден трудов стаж да се признава времето, в което служителят е отработил пълния законоустановен работен ден.
При непълно работно време стажът ще се изчислява пропорционално на договорената продължителност на труда, така че при 4-часов работен ден ще са нужни два работни дни за един ден трудов стаж.
В редица предприятия, най-често в сферата на ресторантьорския и хотелиерския бизнес, служителите официално са наети на 4-часов работен ден. Това позволява да бъдат осигурявани върху половината от минималната работна заплата – 310,10 евро месечно, дори реално да работят по-дълго.
При сегашните правила обаче всеки техен работен ден се признава за цял ден трудов стаж, независимо от реално отработените часове.
Заради подготвяните промени в Кодекса на труда хората, наети на 4-часов работен ден, ще трябва да прекарват двойно повече календарно време на работа, за да си осигурят пълна пенсия.
Понастоящем за пенсия на жените се изисква трудов стаж от 36 години и 10 месеца, а за мъжете – 39 години и 10 месеца. От началото на следващата година изискванията се повишават – на 37 години за жените и на 40 години за мъжете.
Ако мъж работи само по 4 часа дневно, той ще трябва да натрупва стаж в продължение на 80 години, за да получи пълна пенсия. Ако не може да издържи толкова дълго на работа, ще му се наложи да закупи недостигащ стаж или да се пенсионира с намалена пенсия поради непълен стаж.
Такива промени могат да мотивират много хора да отказват работа на 4-часов работен ден, дори когато конкретен бизнес реално има нужда от служители, заети само няколко часа дневно.
Изчисляването на трудовия стаж не само в дни, месеци и години, но и в часове ще се отрази и на правото на отпуск за работещите под 8 часа дневно. В момента служителите на 4- или 5-часов работен ден имат право на същия минимален платен годишен отпуск от 20 дни, колкото и колегите им на пълно работно време.
Предложените промени в Кодекса на труда обаче внасят съществена корекция. При договорено непълно работно време правото и размерът на платения годишен отпуск ще се определят съгласно Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
Според нея служител, който работи през част от законоустановеното работно време, има право на платен годишен отпуск пропорционално на признатия му трудов стаж. Така човек на 4-часов работен ден вече ще има право не на 20, а само на 10 дни отпуск годишно.
Когато обаче реши да ползва отпуск, всеки ден отсъствие от работа ще се брои за цял ден отпуск, независимо че е на 4-часово работно време – тоест реално ще може да отсъства 10 работни дни.
Служителите на 5- или 6-часов работен ден също ще получат по-малко дни платен отпуск. За тези, които работят по 2 или 3 часа дневно, промяна няма да има, защото и сега за тях един работен ден не се брои за цял ден трудов стаж, а отпускът им вече се изчислява пропорционално на стажа.
Работим средно по 38,7 часа седмично, докато в Германия този показател е 33,9 часа
България е сред страните с най-дълга работна седмица Нидерландия е държавата с най-малко отработени часове
Според данни на Евростат България попада сред държавите от ЕС с най-продължителна работна седмица. Хората на възраст между 20 и 64 години, заети на пълно или непълно работно време у нас, прекарват средно 38,7 часа седмично в работа.
За сравнение, средната стойност за ЕС е 35,9 часа седмично - близо три часа по-малко от резултата за България. Една от причините за тази разлика е, че в останалите държави почасовата заетост е застъпена в по-голяма степен.
По продължителност на работната седмица България се нарежда на второ място в Съюза.
Единствено в Гърция служителите отработват повече часове средно - 39,6 часа седмично. Второто място България го дели с Полша, където заетите също работят по 38,7 часа средно.
Най-кратка е работната седмица в Нидерландия - 31,9 часа. След нея се нареждат Дания и Германия, всяка с по 33,9 часа, а на четвърто място е Австрия с 34 часа.
Предлагат работодателите да уведомяват Инспекцията по труда
Народни представители от „Демократична България“ внесоха в парламента промени в Кодекса на труда, с които целят да улеснят наемането на работа на младежи между 16 и 18 години. Към момента подобно наемане е възможно само след задълбочен предварителен медицински преглед и медицинско заключение за годност, а също и след разрешение на Главна инспекция по труда за всеки конкретен случай.
Според вносителите наемането на младежи не бива да зависи от чакане на разрешение от Инспекцията по труда – достатъчно е тя само да бъде уведомена за случая. На практика времето между подаването на необходимите документи и издаването на разрешението може да създаде ситуация, в която работодателят има нужда от работна ръка, а младежът желае да започне работа, но процедурата все още не е приключила и разрешение няма.
Това крие риск младежът да постъпи на работа преди да е получено разрешението. Вследствие на това законът, вместо да осигурява контролирана заетост за младите хора, може да поощрява неформални практики, се посочва в мотивите на депутатите.
Промените не премахват специалната закрила на непълнолетните лица. При постъпване на работа отново ще се изисква медицински преглед, а действащите ограничения относно характера на работата остават в сила.
Кодексът на труда изрично забранява наемането на лица между 16 и 18 години на работа, която е тежка, опасна или вредна за здравето им, както и за правилното им физическо, психическо и нравствено развитие.
Според вносителите, ако промените бъдат приети, Инспекцията по труда ще разполага с данни за наетите младежи на възраст от 16 до 18 години и ще може да извършва проверки, а при установени нарушения - да предприема съответни мерки.
Издадени 8729 разрешения за шестмесечието
За първите шест месеца на годината са издадени общо 8729 разрешения за наемане на непълнолетни лица, съобщиха от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Според разпоредбите на трудовото законодателство младите хора могат да постъпват на работа единствено след получено разрешение от Инспекцията по труда. За случаите, при които такова разрешение не е било издадено, от ГИТ уточняват, че са изпратени 20 сигнала до прокуратурата.
Инспекцията по труда следи за спазването на изискването за наличие на трудови договори при полагане на труд в селското стопанство.
Законът предвижда специална защита за непълнолетните работници, която им гарантира по-леки условия на труд. На тях им е забранено да извършват тежък физически труд, както и дейности, свързани с излагане на физични, химични или биологични агенти, представляващи риск за физическото и психическото им развитие.
Работната им седмица е петдневна с продължителност от 35 часа, а възнаграждението, което получават, не може да бъде по-ниско от минималната работна заплата. Непълнолетните имат право на удължен платен отпуск от минимум 26 дни, а извънредният и нощният труд са забранени за тях.
За първото полугодие инспекторите от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ са извършили общо 24 772 проверки в различни икономически дейности. При тях са констатирани 96 299 нарушения, а 1774 души са били заловени да работят без сключен трудов договор.
Хората, които не работят пълен 8-часов работен ден, ще получават по-малко отпуска според предстоящите изменения. Освен това служителите на 4-часов работен ден ще трябва да натрупат 80 години труд, за да имат право на пълна пенсия. Тези поправки в Кодекса на труда са заложени в преходните и заключителните разпоредби на разглеждания в Народното събрание проектобюджет за 2026 г. Причината е, че трудовият стаж вече ще се изчислява не само в дни, месеци и години, но и в часове, което ще ограничи правото на годишен платен отпуск за хората на 4-часова или 6-часова заетост.
Сега действащата разпоредба в Кодекса на труда приема, че за един ден трудов стаж се брои времето, през което служителят е отработил поне половината от определеното за него дневно работно време. С други думи, работник на 4 или 5 часа дневно получава по един ден трудов стаж за всеки работен ден, макар да не покрива пълните 8 часа.
Правителствените предложения обръщат тази логика – за един ден трудов стаж ще се признава единствено времето, в което служителят е отработил пълната си законоустановена дневна норма. При непълна заетост стажът ще се изчислява пропорционално на съответното работно време. Практически това означава, че при 4-часов работен ден два отработени дни ще се равняват едва на един ден трудов стаж.
Понастоящем в редица предприятия – особено в ресторантьорския и хотелиерския бизнес – служителите са назначени официално на 4-часов работен ден. Това дава възможност на работодателите да ги осигуряват върху половината от минималната заплата, а именно 310,10 евро месечно, независимо че реално работят по-дълго. При това всеки такъв работен ден в момента им носи по един пълен ден трудов стаж.
Според готвените промени в Кодекса на труда, служителите на 4-часова заетост ще трябва да отработят двойно повече календарно време, за да се пенсионират с пълен стаж. В момента изискваният стаж за жени е 36 години и 10 месеца, а за мъже – 39 години и 10 месеца. От началото на следващата година тези прагове ще се вдигнат съответно на 37 години за жените и на 40 години за мъжете. При мъж, работещ на 4-часов работен ден, това означава необходимост от 80 години труд, за да получи пълна пенсия. Ако не издържи да работи толкова дълго, ще трябва да закупи недостигащ стаж или да се пенсионира с непълен стаж и по-ниска пенсия.
Заради тези промени е възможно много хора да започнат да отказват работа на 4 часа дневно, дори когато конкретен бизнес реално има нужда от служители, заети само по няколко часа на ден.
Отчитането на трудовия стаж не единствено в дни, месеци и години, но и в часове, ще се отрази и на правото на отпуск за работещите под 8 часа дневно. Към момента хората на 4-часова или 5-часова заетост имат право на същия минимален брой дни платен годишен отпуск – 20 дни – колкото и колегите им на пълно работно време.
Предложените текстове в Кодекса на труда обаче внасят съществена промяна в това отношение. Когато трудовият договор предвижда непълно работно време, правото и размерът на платения годишен отпуск ще се определят съгласно Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Според нея служител, работещ през част от законоустановеното работно време, има право на платен годишен отпуск пропорционално на признатия му трудов стаж. Така работещият на 4-часов работен ден ще има право не на 20, а само на 10 дни отпуск годишно. При ползването на отпуска обаче всеки ден отсъствие ще се брои за цял ден отпуск, независимо от 4-часовата заетост, което означава, че реално ще може да отсъства 10 дни от работа.
Служителите на 5- или 6-часов работен ден също ще получават по-малко дни отпуска. За онези, които работят по 2 или 3 часа дневно, промяна няма да има – при тях и сега един работен ден не се признава за цял ден трудов стаж, а отпуската вече се изчислява пропорционално на техния стаж.
Трудим се средно по 38,7 часа седмично, докато в Германия работната седмица е 33,9 часа
Данни на Евростат сочат, че България е сред членките на Съюза с най-дългата работна седмица. Хората на възраст между 20 и 64 години у нас, независимо дали работят на пълен или непълен работен ден, се труд средно по 38,7 часа седмично.
За сравнение, средната стойност за целия Европейски съюз е 35,9 часа седмично - близо три часа по-малко в сравнение с българските показатели. Тази разлика се дължи отчасти на по-широкото разпространение на почасовата заетост в останалите държави членки.
По продължителност на работната седмица България се нарежда на второ място сред страните от ЕС.
Пред нас остава единствено Гърция, където средно се отработват 39,6 часа седмично. Второто място България го дели с Полша — там заетите също посвещават средно по 38,7 часа на трудова дейност.
Обратно, най-кратка е работната седмица в Нидерландия, където средният показател е 31,9 часа. Следват Дания и Германия — по 33,9 часа във всяка от двете държави, и Австрия с 34 часа.
Предлагат уведомяването на Инспекцията по труда
Народни представители от „Демократична България“ внесоха в Народното събрание промени в Кодекса на труда, целящи да улеснят наемането на работа на младежи между 16 и 18 години. Към момента такива младежи могат да бъдат назначавани единствено след подробен предварителен медицински преглед, медицинско заключение за годност и разрешение от „Главна инспекция по труда“, издавано за всеки конкретен случай.
Според вносителите не е нужно наемането да зависи от чакане на разрешение от Инспекцията по труда – достатъчно е тя единствено да бъде уведомявана за случая. На практика времето, изминаващо между подаването на документите и издаването на разрешение, често създава несъответствие между нуждата на работодателя от работна ръка и желанието на младежа да започне работа веднага.
Това забавяне носи риск младият човек да бъде допуснат да работи още преди процедурата да е приключила и разрешението да е получено. По този начин, вместо да осигурява контролирана и регламентирана заетост за младите хора, законът може неволно да поощрява практики извън установения ред – така се посочва в мотивите на депутатите.
Внесените промени не засягат специалната закрила, с която се ползват непълнолетните работници. Медицинският преглед преди наемане остава задължителен, а действащите ограничения относно вида на работата, която могат да извършват, не се променят.
Кодексът на труда изрично забранява наемането на лица между 16 и 18 години за дейности, определени като тежки, опасни или вредни за здравето, както и такива, които застрашават правилното им физическо, умствено и нравствено развитие.
Чрез предложените изменения Инспекцията по труда ще продължи да разполага с информация за всички наети младежи в тази възрастова група. Това ще й позволява да извършва проверки и да реагира с необходимите мерки при установени нарушения.
Издадени 8729 разрешения за полугодие
За първите шест месеца на 2024 година са издадени общо 8729 разрешения за наемане на непълнолетни лица, съобщиха от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Според разпоредбите на трудовото законодателство младите хора могат да започнат работа единствено след като Инспекцията по труда им издаде съответното разрешение. В случаите, при които такъв документ не е бил налице, институцията е подала 20 сигнала до прокуратурата, посочват още от ГИТ.
Инспекцията по труда осъществява контрол и по отношение на наличието на трудови договори при заетост в сектора на селското стопанство.
Законът предвижда специална защита за непълнолетните работници, целяща да им осигури по-леки условия на труд. На тях им е забранено да извършват тежък физически труд, както и дейности, свързани с излагане на физични, химични или биологични агенти, застрашаващи тяхното физическо и психическо развитие. Работната им седмица е петдневна с продължителност от 35 часа, а възнаграждението не бива да е по-ниско от минималната заплата. Полагат им се минимум 26 дни удължен отпуск, а извънредният и нощният труд за тях са категорично забранени.
За първото полугодие на годината Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е извършила общо 24 772 проверки в различни икономически сектори. При тях са констатирани 96 299 нарушения. Освен това инспекторите са установили 1774 лица, които работят без сключен трудов договор.
