Европейската комисия отправи официална препоръка към България да подобри структурата на своята данъчна система, като постави специален акцент върху действащия модел на плосък данък от 10% без необлагаем минимум. Според Брюксел настоящата система не осигурява достатъчна справедливост при разпределението на данъчната тежест и ограничава възможностите на държавата да финансира публични услуги и инвестиции, пише Марица бг.
Препоръката е част от ежегодния Европейски семестър – механизма, чрез който Европейската комисия оценява икономическите политики на държавите членки и отправя насоки за реформи.
Брюксел: Плоският данък води до неравномерна данъчна тежест
В публикуваните специфични препоръки за България Европейската комисия посочва, че страната е изправена пред двойно предизвикателство – едновременно да гарантира устойчивостта на публичните финанси и да подобри справедливостта на данъчната система.
Според анализа на ЕК една от основните особености на българския модел е плоският подоходен данък от 10%, който се прилага без необлагаем минимум. Това, според Брюксел, води до регресивен ефект, при който хората с по-ниски доходи понасят относително по-висока данъчна тежест в сравнение с гражданите с по-високи доходи.
От комисията подчертават, че данъчните приходи като дял от брутния вътрешен продукт остават значително под средните нива за Европейския съюз.
Сива икономика и несъбрани данъци тежат на бюджета
Освен структурата на облагането, ЕК обръща внимание и на други дългогодишни проблеми в българската икономика.
Сред тях са високият дял на сивата икономика, натрупаните просрочени данъчни задължения и затрудненията при събирането на публичните приходи.
Според анализа на комисията именно тези фактори ограничават финансовите възможности на държавата и намаляват ресурсите за образование, здравеопазване, социална политика и инфраструктурни инвестиции.
Очаква се натиск върху бюджета през следващите години
Брюксел предупреждава, че натискът върху публичните финанси ще се засилва през следващото десетилетие.
Основните причини са застаряването на населението, нарастващите разходи за пенсии и здравеопазване, както и необходимостта от увеличени инвестиции в сектора на отбраната.
„При липса на целеви мерки тези фактори ще затруднят поддържането на фискалната дисциплина“, се посочва в документа на Европейската комисия.
България ще бъде наблюдавана по-внимателно след влизането в еврозоната
На фона на процедурата по свръхдефицит и предстоящото членство в еврозоната България ще бъде поставена под по-засилен финансов контрол от европейските институции.
Очакванията са още при подготовката на бюджета за 2026 г. правителството да предложи структурни мерки за стабилизиране на публичните финанси, а не еднократни решения за запълване на бюджетни дефицити.
За първи път като бъдещ член на еврозоната България ще трябва да представи и проектобюджет за 2027 година пред Европейската комисия още през октомври. Брюксел ще има правото да изиска корекции, ако документът не отговаря на европейските фискални изисквания.
МВФ също препоръча промени в данъчния модел
Оценката на Европейската комисия съвпада с позицията на Международния валутен фонд, изразена в края на миналата година.
Тогава МВФ предупреди, че сегашният режим на плоско облагане не генерира достатъчно приходи, за да покрие растящите нужди на обществото от качествени публични услуги.
Според фонда в средносрочен план България може да увеличи бюджетните приходи чрез по-високи данъчни ставки за физически лица и компании, както и чрез преминаване към прогресивно подоходно облагане.
ЕК защити данните за бюджетния дефицит
В документа Европейската комисия коментира и темата за бюджетния дефицит на България. Според източници от Брюксел няма основания за съмнения относно официално отчетения дефицит за 2025 година в размер на 3,5% от БВП. Данните са били подложени на подробна проверка от Евростат и според европейските институции са коректни.
Темата предизвика политически дебат през последните седмици, след като президентът Румен Радев постави под въпрос реалния размер на дефицита.
Какво следва
Макар Европейската комисия да не може пряко да наложи промяна на данъчната система в България, препоръките ѝ ще имат сериозно значение при бъдещите бюджетни политики на страната.
Дали България ще запази сегашния плосък данък или ще пристъпи към въвеждане на елементи на прогресивно облагане вероятно ще бъде една от най-важните икономически теми през следващите години, особено в контекста на членството в еврозоната и необходимостта от по-устойчиви публични финанси.
