На 10 юли 2020 г. ЕЦБ и министрите на финансите на страните от Еврогрупата след няколкократно отлагане взеха решение да поканят България и Хърватия във валутния механизъм EPМ 2, както и в банковия съюз.

Нашата страна е възможно да бъде приета в еврозоната след две години престой в посочения механизъм и още една година подготовка за влизането й, ако е отговорила на поставените пред нея показатели за членство в нея. Реалистично ли е това и какви ще са ползите и недостатъците за българската реална икономика, българската банкова система и за българския потребител от пълноправното ни членство в еврозоната? На тези въпроси отговаря доц. Йосиф Аврамов, д-р по икономика в свой анализ, цитиран от "Труд".

Позитивите за България от влизането й в еврозоната могат да се отнесат към три основни групи - икономически, банкови и имиджови. България има стабилна макроикономическа позиция и сравнително добро състояние на текущата и капиталовата сметки и се очаква да генерира привличане на повече инвестиции, както чуждестранни, така и местни.

Въвеждането на еврото ще подобри дългосрочните перспективи за икономическия ни растеж. България ще има от най-силните международни валути - еврото, както и устойчива парична стабилност, установена от паричната политика и надзора над банките от Европейската централна банка.

Това със сигурност ще подобри бизнес климата и институционалните условия в страната, респективно и доверието на местните и чуждестранни инвеститори към България. В момента в БНБ е депозиран правителствен фискален резерв, който понастоящем не бива да бъде по-нисък от 6,2 млрд. лв. и служи като гарант за фискалната политика, респективно на валутния борд. В момента, в който България влезе в еврозоната, то е възможно този съвсем немалък ресурс да се използва за социални проекти, за образование и наука.

Налице са и някои други значими предимствата от въвеждане на еврото за реалния сектор на България и те се свеждат до: чувствително намаляване на зависимостта от рисковете на обменния курс на фирмите и снижаване на валутния риск, като валутната рискова премия, оскъпяваща инвестициите в страната ще се премахне и може да се очаква допълнителен растеж на чуждестранните инвестиции.

В момента в България се работи с български левове, но постоянно трябва да се превалутират левовете в банките. Това носи разходи за счетоводство и администрация, които се равняват на 0.3-0.5% от БВП или 300-330 млн. лв., които могат да бъдат спестени и насочени към нещо по-продуктивно, например за внедряване на иновации във фирмите.

ЕЦБ ще контролира цените и в България. Не се предвижда значителна инфлация у нас на основни стоки, а само известно незначително закръгляване на цените на някои от тях, предвид ниската покупателна способност на българския потребител. След въвеждането на еврото най-вероятно цените на част от вносните стоки като хардуер, бяла техника и др. дори ще намалеят, а същевременно заплатите и пенсиите плавно ще се повишават.

В прибалтийските страни, които в последните няколко години станаха членки на еврозоната, инфлацията бе 2-3% и най-вероятно и у нас тя ще е на такива нива. Очаква се у нас да се открият нови предприятия от мултинационални компании (не само от страни от ЕС, но и от САЩ, Китай, Индия, Япония и др.), което ще увеличи заетостта.

Възнагражденията в тези нови инвестиции ще бъдат също значително по-високи и дори почти съпоставими с тези от останалите страни в ЦИЕ и по този начин се очаква да намалее емиграцията на млади и висококвалифицирани българи в чужбина.

Eдно от основните предимства, в т. ч. и за банковия сектор в България е наличието на значително по-висока степен на сигурност, ако България е член на еврозоната, при наличие на финансови кризи и/или временни сътресения на световните финансови пазари, както от ЕЦБ, така и от Европейския стабилизационен механизъм. В държавите, които са влезли в еврозоната, лихвените проценти по кредитите са се понижили средно 2-3 процентна.

По принцип влизането в еврозоната дава по-голяма стабилност на финансовата ни система. Някои други предимства от въвеждане на еврото за банковия ни сектор се свеждат до:

1. Ще се елиминират разходите по конвертиране на сделките в различни валути при банковите транзакции. Очаква се улесняване на международните ни разплащания.

2. В дейността на небанковите финансови институции след влизането на България в еврозоната се очаква да има засилени вътрешнообщностни операции и нарастване на броя на активните публични компании, които се търгуват на Българската фондовата борса.

3. Ще бъдат развити в значителна степен и застрахователните пазари, на които ще започнат да се предлагат нови застрахователни продукти, както и банково-застрахователни продукти, в т. ч. и по-често кредитите ще бъдат застраховани срещу различни видове рискове.

4. Ще се стандартизират методите за оценка на компаниите чрез почти повсеместно присъждане на кредитен рейтинг, в т. ч. и от бъдещата европейска агенция за кредитен рейтинг. Компания без такъв рейтинг трудно би получила голям инвестиционен кредит и от българска банка след присъединяването ни към еврозоната, което ще понижи размера на лихвите по кредитите.

Недостатъците от приемането на еврото не са малко и съвсем не са за подценяване, но част от тях са косвени и могат да бъдат компенсирани от другите ползи. Не са за подце-няване и някои други последици от въвеждане на еврото, които водят до относителни финансови загуби, като:

1. На първо място е една чисто сантиментална причина, която не е от особено голямо значение, но условно може да се причисли към недостатъците от въвеждането на еврото.

Тя се свежда до обстоятелството, че отказът от националната валута в известна степен е отказ от националната идентичност. Някои сънародници с носталгия биха „въздишали“ известно време по българския лев, а други вероятно ще напомнят, че траките или древните елини, създали свои полиси по черноморието, са секли свои монети няколко века пр. н. е. и едва ли не е кощунство да не се продължи тази традиция от близо 2600 години на монетосечене по българските земи.

2. България ще загуби приходи за бюджета на БНБ от сеньораж, който представлява доходът получен от разликата между номиналната стойност на парите и разходите по тяхното създаване. За последните години след въвеждането на валутния борд в страната сеньоражът е средно 2,2% от БВП или приблизително еднакъв по размер с този в развити-те страни.

 3. Първоначално ще нараснат т. нар. еднократни разходи за въвеждането на еврото, които се изчисляват на около 8% от БВП (толкова приблизително са били в 12-те държави, които са въвели първи еврото през 2002 г.). Те се свеждат до: разходи за промяна на цените от левове в евро, които са от чисто техническо естество, като нови опаковки, етикети и т. н.; за програмни продукти; за пренастройка на касовите апарати и др.

Към тях могат да се причислят и разходи за адаптация на счетоводното и финансово управление, в т. ч. информационните системи в т. ч. изготвяне на бюджета на фирмата в евро за годината, през която ще се въведе еврото и преработка на учредителните актове на фирмата и нейния правилник.

С оглед на облекчаване на значителните фирмени разходи по отношение на въвеждане на еврото е наложително да бъде променен Закона за корпоративното подоходно облагане в годината предхождаща влизането в еврозоната и тези разходи да бъдат признати като необходимо присъщи на фирмите и да бъдат освободени от облагането им с корпоративен данък.

4. Очаква се да нараснат и разходите за ефективна организация на фирмите за преминаване към евро, в т. ч. разходите по изготвяне на оценка на очакваното влияние на промяната на валутата от лев към евро върху извършваните операции в реалната ни икономика.