Всяка година промяната на линията на бедност не минава без дебат. След голямото повишение тази година обаче заложеният ѝ ръст за 2024 г. е чувствително по-малък.

Това наглед е особено проблематично, предвид важната роля на линията на бедност при определянето на достъпа до социални помощи и значителната инфлация, която настоящата методология не отчита. По тази причина е редно да се запитаме дали не е необходимо да се премине към подход, който да взема предвид по-актуалните макроикономически реалности, пише Адриан Николов в своя анализ за ИПИ.

Ръст

Да напомним – за 2023 г. ръстът на линията на бедност беше с 91 лева, до общо 504. На този фон ръст от едва 22 лева за 2024 г. наистина изглежда скромен. Редно е да разкажем обаче как се стига до това число.

Настоящият подход към изчисляването на линията на бедност беше въведен през 2019 г., който тогава замени въведена преди почти 15 години методология. До тогава основа беше проучването на НСИ на домакинските бюджети, включената в него оценка на медианния доход, както и някои оценки на минималните жизнени потребности.

„Новият“ подход пък уеднакви линията на бедност, ползвана от социалното министерство, с методологията на европейското изследване EU-SILC, което в България провежда отново НСИ. Той премахна двойното изчисление и двете различни линии на бедност, уеднакви подхода у нас и в ЕС, и осъвремени и изясни самия начин на извеждане на линията на бедност.

Проблем

Големият проблем обаче е, че изчисленията на база EU-SILC идват с много голямо закъснение, особено предвид турбулентните промени в макроикономическите условия през последните три години. Така например настоящата оценка е на база на данни от изданието на EU-SILC за 2022 г., публикувани в края на април 2023 г., но с референтна година на дохода 2021 г., тоест отразяваща доходната структура отпреди цели две години.

В „нормалните“ условия от миналото десетилетие, в което доходите на домакинствата се повишаваха относително равномерно, а инфлацията беше умерена, а в някои години дори отсъстваше изцяло, това не представляваше особено голям проблем.

При големия ръст на цените, съчетан с неравномерно повишение на заплатите между отделните икономически дейности и райони на страната и скокообразно, но също неравномерно повишение на пенсиите, доходното разпределение – и медианният доход, който се ползва за основа на изчисление на линията на бедност – се е променило из основи спрямо 2021 г.

Помощи

Тази година размерът на линията на бедност е от особено голямо значение, тъй като с нея беше обвързан по-широк кръг от социални помощи, като тя замени гарантирания минимален доход при определянето на обхвата и размера на помощите по Закона за социално подпомагане, което на практика силно разшири важността на индикатора, и оттам – на неговото изчисляване. С други думи, реформа, която целеше да прецизира метода за отпускане на социална помощ, е застрашена от силно неактуалните данни, на които той се основава.

За щастие този проблем има лесно решение, което отгоре на всичко беше и част от реформата от 2019 г. Тогава проблемът с неактуалността на данните беше коригиран чрез индексиране на линията на бедност с коефициента на ръст на потребителските цени на т.нар. „малка потребителска кошница“ – подход, който беше изоставен през 2021 г. в хода на корона-кризата.

Предвид, че основните притеснения около линията на бедност за 2023 г. идват именно от високата инфлация през последните година и половина, възстановяването най-малко на този подход изглежда като особено подходящо решение, което би могло да приближи прага на бедността по-близо до настоящите макроикономически и социални реалности.

Краткосрочно

Това решение обаче е краткосрочно и цели да адресира конкретния проблем с настоящата неактуалност на индикатора, като лекува симптом, но не и причиняващото го заболяване.

В дългосрочен план много по-важно е преосмислянето на начина, по който се определя достъпът до различните видове социална помощ – бедността и доходът са подходяща отправна точка, но далеч не изчерпват реалната оценка на потребностите, която взема предвид максимално много фактори на конкретното домакинство. Именно това е и сред най-важните задачи на новото ръководство на социалното министерство и можем да се надяваме единствено, че тази реформа е начело на дневния ред.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук