Българският лев във вида му, който е днес, е от едната страна евро, от другата – лев. В този смисъл най-логичното и естествено продължение на валутния борд е интеграцията ни в еврозоната.
 
Това заяви в интервю за БГНЕС финансистът Румен Гълъбинов. Според него има доста абсурдни доводи срещу еврото, с които през последните 3 години една група от хора плаши българското общество, всявайки недоверие с откровените си лъжи.
 
Една от тях е, че с влизането ни еврозоната цените драстично ще нараснат, животът ще поскъпне двойно и тройно, хората ще обеднеят, доходите ни ще спаднат.

"Това са лъжи. Няма държава, която да е влязла в еврозоната и да не й се е вдигнал стандарта на живот. Още повече ние много отдавна сме елиминиралия валутния риск. Ние сме във валутен борд от 25 години, курсът на лева към еврото е фиксиран и той не се е променял“, отбеляза финансистът.
 
Единствено цените на международния пазар могат да повлияят за някои стоки и услуги, но това не е заради еврозоната. В момента цените се променят и се наблюдава поскъпване.
 
Друга невероятна лъжа е, че България ще бъде задължена да плаща солидарно дълговете на останалите страни-членки, като например Гърция и Италия, които са сериозно задлъжнели. "Няма такова нещо.

Нито в Договора за присъединяване към ЕС, нито в документите, които уреждат еврозоната, Европейския гаранционен механизъм никъде не пише и няма такава отговорност на една държава, споделено да отговаря за задълженията на друга държава-членка в еврозоната“, обясни Румен Гълъбинов.
 
Друго твърдение, което се тиражираше дълго време е така наречената загуба на суверенитет. Финансистът отново напомни, че ние се намираме вече четвърт век в условията на валутен борд, който първо привърза лева към германската марка, после към еврото с курс, който не се е променял.
 
"Българският лев във вида му, който е днес, е от едната страна евро, от другата – лев, т.е. ние сме като хибридна валута. В този смисъл най-логичното и естествено продължение на валутния борд е интеграцията ни в еврозоната“, каза Гълъбинов и добави, че няма да има нищо по-различно от това, което е било до момента.
 
Що се отнася до изпълнението на критериите за членство в еврозоната, страната ни отговаря на три от четирите условия. Гълъбинов обърна внимание на факта, че след избухването на войната на Русия в Украйна се наблюдава глобално висока инфлация, която се чувства особено силно в Европа.

"Икономиките на почти всички държави в ЕС отбелязаха рекордни нива на инфлация. От миналата година България започна да сваля инфлацията и това е вече за 17 пореден месец. Въпросът е, че ние имахме разлика между нашата инфлация и средната за еврозоната повече от два пъти“, каза той и добави, че сега вече не е така.
 
Той припомни, че отговаряме на критерия дефицит – 3%; на критерия за дълг към БВП – движим се между 25 и 30% при условие 60%, т.е. преизпълняваме го почни два пъти; имаме стабилни лихвени проценти заради валутния борд. "Лихвените проценти са стабилни, не отбелязват резки промени във времето, дори са по-ниски по левовите спрямо тези в евро. Постепенно ще вървят към изравняване на средните нива, които са в еврозоната“, уточни експертът.

И за да разсеем окончателно всички заблуди за еврото най-добре в тази ситуация е да погледнем опита на Хърватия, която е държава със сходни параметри на България и последна прие еврото.
 
"Тя влезе миналата година в еврозоната. Там съществуваха големи опасения за цените. Какво стана? Инфлацията не отбеляза ръст, тя остана на нива средни за еврозоната.

Имаше цени, които някой се опита да увеличи, но там веднага се намеси държавата в лицето на регулаторите и контролните органи. Имаше санкционирани недобросъвестни търговци и нещата се успокоиха“, каза финансистът.

По отношение на доходите в Хърватия пак се увеличава минималната работна заплата. Ако у нас тя е 933 лева, в Хърватия е 860 евро. "Очевидно е, че и доходите растат и няма нужда от опасения.

При положение, че у нас не се допусне спекулативно и необосновано някой да увеличава драстично цените и продължим с увеличението на доходите, ние ще наблюдаваме през следващите години реално увеличение на стандарта на живот на българските граждани и увеличение на покупателната способност“, подчерта Гълъбинов.
 
Еврото не е само икономически и финансов избор, той е политически и цивилизационен. С еврото България влиза в ядрото на Европа.
 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук