Експерти: Спадът на БВП и малкото инвестиции са обезпокоителна тенденция

Данните за текущата ситуация в икономиката в период на криза са важен елемент от изследването на възможностите за реакция и оценката на адекватността на предприетите действия, твърдят експерти от финансовия бранш пред Труд.

Ако резултатите са в желаните измерения и посока, това е признак, че взетите мерки са правилни. Обратно - при наличие на отклонения от избраната траектория е необходимо да се направи корекция.

Данните за брутния вътрешен продукт са едни от най-важните поради естеството на този показател. Това е стойността на всички стоки и услуги за крайно потребление, произведени и реализирани в рамките на определен период от време, в случая - едно тримесечие.

В България официални данни за БВП на месечна база не се генерират, това би могло да се случи чрез интерполация на тримесечните данни, но вероятно няма да е източник на по-актуална информация. По-краткосрочните показатели могат също да дадат представа за текущото развитие. От данните за отделни сектори може да се направи приблизителна оценка, но обикновено тя е непълна.

Експресните оценки имат недостатъци, но все пак предоставят относително надеждна информация, която може да се използва при определяне на икономическата политика.

Според актуалната оценка през първото тримесечие на 2021 г. БВП достига 26,4 млрд. лв. по текущи цени и се понижава с 1,8% на годишна база в реално изражение.

По този начин спадът на годишна база продължава вече четвърто поредно тримесечие поради пандемията, причинена от COVID-19, и мерките за противодействие срещу нея. Същевременно тенденцията е спадът да се свива все повече и предвид ниската база от второто тримесечие на 2020 г. през съответния период на текущата година се очаква вече положителен темп на растеж.

Основен принос за това развитие има потреблението, което се повишава в реално изражение с 2,6% на годишна база. То остава най-значимия компонент на икономиката според разходния подход, като относителния му дял през първото тримесечие достига вече 84,8%.

Основен двигател се явява политиката за повишаване на държавните разходи, като освен подкрепа за бизнеса в затруднение, се отделят средства за повишаване на възнагражденията в бюджетната сфера, за пенсии и добавки към тях.

Средствата за добавките от 50 лв. за всяка пенсия бяха изчерпани още преди смяната на правителството, но служебното търси източник на финансиране за продължаването им. В предизборна обстановка едва ли ще се намери правителство, което би се осмелило да преустанови такива плащания, които пенсионерите вече считат за неотменима част от полагащото им се от държавния бюджет.

Данните за първото тримесечие на 2021 г. показват обезпокоителна тенденция. Тя се отнася до относителния дял на инвестициите. Брутното капиталообразуване формира едва 15,5% от БВП. Подобен дял е крайно недостатъчен, за да осигури висок потенциал за растеж на икономиката в бъдеще.

Например, когато през първото тримесечие на 2005 г. е достигнат реален растеж от 8% на годишна база, тогава относителният дял на инвестициите, измерени чрез бруто капиталообразуване, също не е висок, но все пак е 21.8% от БВП. През следващата година делът на инвестициите нараства до 28,3% от БВП, докато икономическият растеж се забавя до 5,1%.

Ясно изразената сезонност на българската икономика предполага по-нисък икономически растеж през това тримесечие. Добра новина се получава от външния сектор, където износът и вносът фактически са равни. Все пак вносът леко превишава износа, което означава минимален принос на външния сектор за спада през това тримесечие.

Всъщност потреблението, инвестициите и вносът се увеличават в реално изражение. Тоест спадът се дължи на износа, който се свива с 6% на годишна база. Факторите за това могат да бъдат както вътрешни, по линия на конкурентоспособността, така и външни - поради ограниченото външно търсене заради все още непреодоляната криза. Признак за подобряване на състоянието на икономиката е засилването на вноса.

Обикновено колкото по-сериозна е кризата, толкова по-силен е спадът на вноса.