Разликите в подоходното облагане в Европа стават все по-фрапиращи и през 2026 г. картината е по-поляризирана от всякога. Докато в част от Западна и Северна Европа държавата прибира над половината от доходите на най-богатите, в други страни данъкът остава символичен – дори за високите заплати.
Абсолютният рекордьор в ЕС е Дания, където максималната ставка достига внушителните 60,5%. Над прага от 50% са още Франция, Австрия, Испания, Белгия, Португалия и Швеция – държави с ясно изразени прогресивни системи, при които по-високият доход означава и значително по-висок данък. Средната максимална ставка в 35 европейски страни е около 38,5%, а в европейските членки на ОИСР тя надхвърля 43%.
На другия полюс е Източна Европа. България и Румъния делят първото място по най-нисък данък върху доходите – едва 10%, благодарение на плоския данък. Под 25% остават ставките и в редица други държави от региона, което често се посочва като предимство за инвестиции и икономическа конкурентоспособност.
Контрастът е още по-видим сред големите икономики: от 45% във Великобритания до над 55% във Франция. В същото време данъчната карта на Европа продължава да се променя – някои страни вдигат ставките за най-богатите, други ги намаляват в опит да стимулират растежа.
Въпреки различните модели, едно е ясно: Европа няма обща формула за „справедлив данък“. А усещането за неравнопоставеност остава силно – едва един от петима европейци вярва, че данъците се плащат според доходите и богатството.
