С напредването на по-студената зима в Западна Европа нивата на природен газ в хранилищата на ЕС спадат значително под тези от миналата година, а това вече се отразява пряко и на цените на пазара.
На борсата, особено на TTF, котировките на мегаватчас устойчиво вървят нагоре – тенденция, която вероятно ще се запази и през следващите седмици.
Колко сериозен ще бъде ръстът зависи изцяло от времето. Но независимо от метеорологичните условия, едно вече е ясно – още през пролетта ще се усетят по-високи цени, тъй като ЕС ще трябва по-рано и с повече средства да запълва запасите си за следващия сезон.
Хранилищата се изпразват по-бързо от очакваното
Данните от трите ключови газови хъба – Холандия, Германия и Франция – са тревожни.
В Нидерландия запълняемостта е едва 28–32%, а във Франция и Германия – около 36–39%.
За сравнение, през януари 2025 г. ЕС разполагаше с 58–60% газ в хранилищата, докато сега нивото е под 45%. Това поставя Европа в директна конкуренция с азиатските пазари за втечнен природен газ – при положение че и там зимата е по-студена, а цените растат.
Ако бързото изчерпване на запасите продължи, ЕС ще влезе в състезание за спот доставки на LNG, което със сигурност няма да е в интерес нито на потребителите, нито на индустрията.
Политика вместо икономика
Вместо дългосрочни решения, Европа отново изглежда разчита на „молебен за топла зима“. Междувременно ЕС официално реши да спре покупките на руски газ от 2027 г. – ход, който може да бъде политически разбираем, но икономически остава силно спорен.
Преди войната в Украйна руският газ осигуряваше около 32–35% от доставките за ЕС. Днес американският втечнен газ достига 45–49%, което заменя една зависимост с друга – и то значително по-скъпа.
Тази нарастваща зависимост от САЩ поставя Европа в изключително слаба позиция – както спрямо Азия, така и спрямо бъдещи политически условия. Не случайно темата вече притеснява и европейските институции, включително комисаря по енергетиката Дан Йоргенсен.
Регулации, които гонят доставчиците
На този фон Регламентът за метановите емисии допълнително усложнява ситуацията. От 2027 г. всички вносители на газ трябва да доказват и верифицират ниски емисии – процес, който изисква огромни инвестиции и хиляди страници документация.
Резултатът вече е видим. Катар официално предупреди, че може да спре доставките си за Европа, ако изискванията не бъдат променени. Подобни сигнали идват и от американски производители, особено за газ от шистови находища.
Така ЕС рискува да се откаже от руския газ, да остане зависим от САЩ и едновременно с това да отблъсне втория по големина производител в света – сценарий, който трудно може да се нарече стратегически.
Без визия за собствено производство
Докато Брюксел говори за диверсификация, реалното насърчаване на местния добив почти липсва. Изключение правят държави като България и Румъния, където се работи по проучвания в Черно море. В останалата част на ЕС темата сякаш отсъства от дневния ред.
Ако регламентите не бъдат отменени или разумно адаптирани, а отказът от руски газ остане без реални алтернативи, следващата зима може да се превърне в сериозен енергиен тест за Европа.
Заключение: време за реален разговор
Природният газ остава ключов елемент от европейската икономика. Игнорирането му, комбинирано с политически решения и свръхрегулации, води ЕС към енергийно самонараняване.
Колкото по-бързо започне честен разговор за ролята на газа и реалните възможности за доставки и производство, толкова по-голям е шансът Европа да избегне поредната газова „пеперуда“. В противен случай следващият сезон може да бъде истинско влакче на ужасите.
