Нови данни на Евростат разкриват притеснителна информация за покупателната способност на българите. Те се отнасят за целия Европейски съюз. Според тях, всеки шести българин не може да си позволи да се храни с месо, пилешко, риба или вегетариански еквивалент през ден заради финансови ограничения.
Посочва се, че 15,8% от населението на България е в подобна ситуация.
Страната ни е на второ място в Европейския съюз по този показател. По-висок е делът единствено в Румъния – 18,1%, докато в Унгария е 15,1%. В другия край на класацията е Кипър, където делът е едва 1,2%.
Показателят на Евростат измерва не личния избор на хората какво да консумират, а дали имат финансовата възможност да си осигурят подобно хранене. В него е включен и вегетариански еквивалент, така че хората, които по собствено желание не ядат месо или риба, не се считат автоматично за лишени.
Данните на Националния статистически институт потвърждават почти напълно резултата на Евростат.
Според НСИ 15,9% от населението, или малко над 1,02 милиона души, са заявили през 2025 г., че домакинството им не може да си позволи месо, пилешко, риба или вегетариански заместител през ден.
Минималната разлика между данните на Евростат и НСИ се дължи на публикуването и закръгляването на стойностите.
Финансовите затруднения на домакинствата обаче далеч не се ограничават до храната.
Данните показват, че 42,5% от населението не може да покрие неочакван разход със собствени средства.
Още 39,1% не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, а 16,1% изпитват затруднения да поддържат жилището си достатъчно топло.
Други 18,2% са имали просрочени плащания за жилищни разходи заради финансови проблеми.
Общо 15% от населението на България е живяло в условия на тежки материални и социални лишения през 2025 г.
Това означава, че тези хора не са могли да си позволят поне 7 от общо 13 основни стоки, услуги или дейности, използвани при измерването на стандарта на живот.
Въпреки сериозния дял има известно подобрение – показателят е намалял с 1,6 процентни пункта спрямо предходната година.
Различията са особено отчетливи при сравнение между отделните социални и етнически групи.
Невъзможност да си осигурят пълноценно хранене през ден посочват 12,7% от хората, самоопределили се като българи.
При турската етническа група делът достига 16,7%, а при ромската – цели 43,7%.
Данните показват значителна разлика в условията на живот и достъпа до достатъчно средства за покриване на основни хранителни нужди.
По-широкият показател за материалното положение също очертава сериозни предизвикателства.
През 2025 г. 1,869 милиона души, или 29% от населението на България, са били изложени на риск от бедност или социално изключване.
И при този показател се отчита подобрение спрямо предходната година – делът е намалял с 1,3 процентни пункта.
Въпреки положителната тенденция България продължава да бъде сред държавите от Европейския съюз, в които значителна част от населението изпитва затруднения да покрива дори основни ежедневни потребности.
Данните очертават една противоречива картина – от една страна, част от показателите за материални лишения се подобряват, но от друга, милиони хора продължават да живеят с ограничени финансови възможности, а за над един милион българи дори редовното пълноценно хранене остава трудно постижимо.
