Има голяма опасност български производители да фалират заради рекет от страна на големите вериги магазини у нас. За това алармираха родни предприемачи по време на дискусията на вестник "Стандарт" "Да! на българската храна".

Заради поскъпването на суровините, като например свинското месо, ние, производителите, сме длъжни да вдигнем цените, за да може да продължим да предлагаме качествен продукт. Когато обаче пратим писмо с такова искане на веригите, те ни карат да чакаме два месеца, за да отговорят.

А в същото време сами ни свалят цените като вземат решението за това в рамките на един ден. Когато два месеца работиш със скъпа суровина на ниски цени, то един от най-вероятните резултати е фалитът, обясни Атанас Урджанов, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България.

Ние, производителите сме готови да алармираме за големия проблем и опасността от фалити и премиера Бойко Борисов, каза от своя страна председателят на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева.

Държавата да даде рамо на българските производители на храни. За подкрепа, каквато има навсякъде в стара Европа, настояха още от браншовите организации на хлебари, на преработватели на месо и мляко, по време на традиционния форум „Да! На българската храна”, организиран от Стандарт в навечерието на коледните празници.

„Събрахме се днес, за да отчетем постигнатото през годината, да се похвалим с успехите и да си пожелаем за предстоящата 2020 г. много здраве, пълни хамбари и още по-добри продажби. Въпреки мрачните облаци над световната икономика, годината, която измина, бе много добра за България.

Бизнес климатът през 2019 г. напомня за най-добрите времена на прехода и по-специално върховата 2008 г.“, каза главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова", откривайки дискусията.

"Очакваният ръст от над 3,5% е сред най-добрите в Европа, безработицата е на исторически ниско ниво. За разлика от миналата година, когато като основен фактор за растежа бе увеличеното потребление заради растящите доходи, то тази година се показа ясна тенденция - сред двигателите вече е и износът, особено в аграрния сектор“, подчерта тя.

Именно по отношение на цифрите, показващи огромния ръст на износа и рекордния брутен вътрешен продукт от 127 млрд. лева, заложен в бюджета за 2020 г., представителите на бизнеса влязоха в спор с изпълнителната власт.

4,3 млрд. лева е експортът на селскостопански стоки за 2018 г., като ръстът е с 5% спрямо предходната година. За полугодието на 2019 г. по данни на БНБ е реализиран износ за 1,643 млрд. лева, като ръстът е 3%, посочи зам.министърът на икономиката Лъчезар Борисов. За последните 2 г. в сектора са направени инвестиции за близо 300 млн. лева по сертифицирани проекти, добави още той.  И уточни, че става въпрос за инвеститори-преработватели, които връзват веригата с производителите, както е „Амилум България” край Разград.

„Не мога да се съглася, че трябва да бъдем суровинната база на Европа, а селскостопанският ни износ да е предимно от зърно”, коментира Йордан Апостолов, зам.-шеф на парламентарната комисия по земеделие.  Той обясни, че у нас много европейски страни предпочитат да внасят жито от България, а на своите ниви да отглеждат култури, от които могат да получат по-висока добавена стойност.

„Да не се хвалим с износа на суровини. Преработвателната промишленост дава по-висока добавена стойност, плаща по-високи данъци и дава по-големи заплати. В същто време износът на храни е по-малък от 2% от БВП”, посочи депутатът. Според него трябва да се сложи ново начало на преработвателната промишленост.

„Нуждаем се от явни мерки на скрит протекционизъм, както го прави стара Европа – с усмивка. Не можем да поемаме повече данъци. Брутният вътрешен продукт вече е значителна цифра, а колко ни дължи държавата на нас?”, заяви председателят на Националния съюз на хлебарите и сладкарите Марияна Кукушева.

За пореден път тя сложи темата за премахването на ДДС за храните, което съседните държави вече направиха. „Гърция и Румъния предлагат пояси за своя бизнес. Искам да се случи така, че гърци и испанци да дойдат да живеят и работят у нас”, каза тя.

По думите й, скритият протекционизъм означава и по-строг контрол за всички стоки, които се разминават с качеството. Например ако на етикета е написано едно, а съдържанието е друго.

Кукушева посочи, че е положително развитието на IT сектора у нас. Но в това отношение няма да станем номер 1. Докато в преработвателната промишленост имаме традиции, а българските храни са били основен акцент в туристическия ни продукт. „Очаквам реверанса на държавата към преработвателите”, заключи тя.

„27 г. съм в този сектор. Очаквахме асансьорът да тръгне нагоре, а той пропада”, коментира и Димитър Зоров, шеф на Асоциацията на млекопреработвателите. И посочи, че само страните от третия свят залагат на износа на суровини, вместо да разчитат по-високата добавена стойност от преработката да остане при тях.

Зоров каза още, че заради внос от Сърбия, която е извън ЕС, цената на агнешкото в кланиците е паднала от 6 лева на 4-4,50 лв.

Посочи и че има големи измами с биопроизводителите, много от които само се възползват от помощите, а после се отказват.

А нашите производители на плодове и зеленчуци изнемогват заради нелегалния внос.

Той даде за пример и ментетата при млечните продукти. При цена на качественото мляко от 75-80 ст. и необходими 7 литра за производсвото на килограм сирене, не може цената му в магазина да е 5-7 лева, каза още Зоров.

И призова държавата да засили контрола над  качеството на храните. Според него те може да са безопасни, защото не се умира веднага от тях, но храненето с боклуци също се отразява на здравето.

Подкрепа от държавата поиска и председателят на Асоциацията на месопреработвателите Атанас Урджанов. Колбасарите искат помощ при участието на международни изложения, където често им се предоставят малки щандове, на които никой не ги забелязва. Особено пък сега, когато заради върлуващата Африканска чума по свинете цените на месото на европейските пазари не само са се вдигнали с над 50%, но и не може да се намери.

Урджанов алармира за ниска на търговските вериги над доставчиците. „На 2 декември сме казали, че вдигаме цените, но най-вероятно пак ще чакаме два месеца за одобрение. Дано да съм лош пророк като казвам, че очаквам фалити на преработвателни компании”, посочи той. И подчерта, че не може да има друг резултат, когато производителите продават на крайно ниски цени.

Половината от плодовете и зеленчуците, предназначени за храненето на децата в училищните столове, да бъдат българско производство. 5 на сто от тях ще са биопродукти. Това ще бъде регламентирано в нова наредба, съобщи заместник-министърът на земеделието Чавдар Маринов. Сметките показват, че така за изхранването на децата ще бъдат използвани с 800 т повече български храни. Маринов съобщи, че България е сред отличниците в Европа по брой деца и учебни заведения, обхванати от схемата „Училищен плод и училищно мляко” – над 360 учебни заведения и 470 000 деца, а усвояемостта на европарите по програмата е близо 100%.

Маринов обеща да по-висок контрол срещу нерегламентирания внос на плодове и зеленчуци. Идеята му е всички търговци, които транспортират такава продукция, да бъдат вписани в регистър и да получат специален номер, който удостоверява, че са напълно легални. По въпроса вече се работи с НАП и митниците. „Сега товарят буса с домати от Северна Македония и Гърция, а после ги продават у нас, като и не плащат данъци, защото са се регистрирали като производители”, каза зам. министърът.