Преди 20 години неголяма група руски бизнесмени спаси страната от връщането към комунизъм. Тогава физически и политически слабият президент Борис Елцин едва не загуби изборите от Генадий Зюганов. След първия тур водеше само с 3%. Само че финансовите и организационни ресурси, които му бяха предоставени от олигарси, му осигуриха във втория, решаващ, кръг преимущество от 13%. Това пише Ник Бътлър в анализ за вестник „Файненшъл таймс“, цитиран от БГНЕС.
Сега ситуацията е съвсем различна, но е възможно отново да е необходима намесата на олигарсите. Русия се намира в опасно положение. Реалните доходи паднаха само за година с 10%. По данни на Световната банка рублата се обезцени с 37%, а БВП в реално изражение спадна с 3,7%. Доходите на домакинствата и инвестициите рязко се снижиха. През 2016 г. се запазват същите тенденции. 

Не обръщайте внимание на самохвалството на президента Владимир Путин и на военните операции в Украйна и Сирия. Бившата свръхдържава се намира в дълбок упадък.

От спада на цените на петрола през последните две години пострадаха много държави, но малко от тях бяха засегнати така сериозно, както Русия. Това е свързано с нейната дълбока зависимост от петролно-газовия сектор, доходите от който осигуряват половината от постъпленията в бюджета. Ефектът от спада на цените на петрола беше засилен от намаляването на обемите на продажба на газ и намаляването на цените на синьото гориво. Европа – ключовият за Русия експортен пазар – и падането на европейското търсене на газ, намаляло през последното десетилетие с 20 %, в съчетание с прекаленото предлагане на световните пазари доведе до това, че през последните три години цените на газа спаднаха с 65%. 

Към тези външни фактори трябва да бъдат прибавени изолацията и санкциите, свързани с анексирането на Крим. Въпреки че те не принудиха Кремъл да преразгледа политиката си, те оказаха отрицателно влияние върху икономиката – и това въздействие продължава неумолимо да се засилва. 

Свежият приток на пари отвън сега е минимален, а в областта на новите технологии, от които Русия отчаяно има нужда, него просто практически го няма. Чуждестранни компании, които вече присъстват в страната, засега са се притаили и само се надяват, че обстоятелствата ще се променят. При това не бързат да влагат нови средства в страната. 

Путин, задържал властта в своите ръце в продължение на голямата част от последните 17 г. благодарение на високите цени на петрол и газ, сега може да се обляга само на опасната националистическа реторика. Той има твърдото намерение да превърне Запада – и особено САЩ – в удобни врагове. 

Жестокият и ненужен конфликт в Сирия няма никакви практични цели. Руските интереси, включително запазването на военноморската база на средиземноморското крайбрежие на Сирия, можеше да бъдат защитени в рамките на мирно споразумение. Само че на Путин му е нужно продължаването на конфронтацията, позволяваща му да оправдае своите властови пълномощия. 

Защо олигарсите са длъжни да рискуват и да организират смяна на властта в Кремъл? Както и през 1996 г., на първо място от егоистичен интерес. Много от тях загубиха сериозни суми пари поради икономическия спад. Макар голяма част от олигарсите да успяха да преместят своите семейства и голяма част от капитала си в Лондон или Париж, често на тях в Русия им остават крупни физически и икономически активи. 

Сега тези активи страдат от спада на доверието към руската икономика и са уязвими към възможно експроприиране в случай, че правителството се окаже в отчаяно положение. Някои даже се опасяват, че дългата ръка на Москва ще ги принуди да върнат в страната част от парите, които те са изнесли. За много от тях е важен аспектът на репутацията. Сега „руски“ не е точно статутът, който ти гарантира доверие и радушен прием. 

За инвестициите в Русия вече се затвориха няколко врати. По време на вторите президентски дебати миналата неделя Хилари Клинтън заяви, че трябва да се намерят нови лостове, чрез които Русия да бъде заставена да промени своето поведение. Тези лостове по своята природа могат да бъдат само икономически и тяхното използване директно да засегне олигарсите и техните бизнес интереси. Освен това може да бъде засегнато правото им свободно да влизат в Съединените щати. Както се наложи да разберат в края на XIX в. американските „барони-разбойници“, тъй като след като си натрупали пари – по всякакъв начин – ти ставаш директно заинтересован от укрепване на законността, защитаваща твоите активи. 

Преди повече от десет години олигарсите и Путин – след първоначални конфликти, в резултат на които някои бизнесмени бяха пратени в затвора или бяха изгонени от страната – се договориха, че той ще направи от Русия безопасно за тях място и че на тях ще им бъде удобно да правят бизнес от нея и вътре в нея. В замяна олигарсите обещаха да не се замесват в политиката и да поддържат властта на Путин. 

Сега президентът разруши тези договорености. Какво ще означава смяна на властта? 

На първо място смяна на приоритетите. На преден план излиза икономиката, а не военните авантюри и не конфликтите с Европа и със САЩ. Ще бъдат сключени договорености за регулиране на конфликтите в Украйна и Сирия и за премахване на санкциите. 

В дневния ред отново ще се появи въпросът за укрепване на връзките с Европа. Въобще няма да е просто да бъде променена Русия отвътре. На власт, по-скоро, ще застане технократ. Апаратът на държавната сигурност, вероятно, няма да бъде пипан. В замяна на това ще бъдат създавани стимули за вътрешно инвестиране. За това ще способстват отслабването на рублата и перспективата за установяване в Москва на по-стабилен икономически и политически режим. 

Освен това може също да започне нова приватизационна вълна. Без съмнение олигарсите ще участват в нея, и ще се върнат в страната част от изнесения от тях капитал. Естествено, Русия няма мигновено да се превърне в открита либерално-демократична държава. 

Само че тихичко ще се отказва от опасните илюзии за това, че може както и преди да стане свръхдържава – и това ще направи света по-безопасен. 

Имайки предвид мащабите на руските проблеми и рисковете от ескалация на напрежението, неидеалната смяна на властта изглежда много по-добър вариант, отколкото съхраняването на статукво, при което ситуацията ще продължи да се влошава.