На българския пазар животът кипи по свой ритъм – без да се интересува особено от политически спорове, бюджетни прогнози или евроинтеграционни дати.
Сред големите сергии и малките походни масички, върху касетки и стари дъски, се подреждат даровете от двора – марули, лук, зеле за туршия, пише rodopi24.
„Приемаме левчета, евро-мевро, ще мислим догодина“, усмихва се възрастна жена зад подредените си буркани с кисели краставички. „Сега важното е да се продаде реколтата. Хората туршия мислят, не еврото.“
Нейните думи обобщават нагласата на мнозина дребни производители – прагматична, спокойна и мъдра. Докато в парламента се обсъждат проценти и срокове за влизане в еврозоната, по пазара хората просто търгуват. „Младите – те по чужбините, еврото го знаят. Ние тука – каквото има, такова“, казва жената, подавайки връзка пресен лук на редовен клиент.
На пазара времето има друга стойност – измерва се не в курсове и инфлация, а в вкуса на зеленчука, в усмивката на купувача, в ръцете, които броят монетите. И може би именно там, между сергиите, се пази най-истинската икономическа философия на България – човешка, земна и неподвластна на валутата.
