Наближаването на пенсионна възраст изправя много българи пред важен дилема: да поискат пенсията си веднага или да отложат пенсионирането, за да продължат да работят.
Решението често се влияе както от финансови нужди, така и от лична мотивация – любов към професията, привързаност към екипа или нежелание за рязка промяна в начина на живот. Българското законодателство предлага ясен механизъм за т.нар. „отложено пенсиониране“, който има своите специфики и финансови стимули.
За да се възползва човек от тази възможност, той първо трябва да е изпълнил стандартните изисквания за възраст и осигурителен стаж.
Към 2026 г. за масовата трета категория труд изискванията са 64 години и 9 месеца възраст при 39 години и 10 месеца стаж за мъжете, и 62 години и 6 месеца възраст при 36 години и 10 месеца стаж за жените.
Тези прагове нарастват постепенно всяка година, като целта е до 2037 г. възрастта да се изравни на 65 години и за двата пола.
Същността на отложеното пенсиониране се крие в това, че гражданинът съзнателно избира да не подава документи в НОИ, въпреки че има право на пенсия, а вместо това продължава да работи и да се осигурява.
Държавата стимулира това поведение, като дава по-висока „тежест“ на всяка година стаж, натрупана след придобиване на правото.
Докато стандартната тежест за една година осигурителен стаж е 1,35%, то за всяка пълна година след навършване на възрастта без получаване на пенсия процентът скача на 4%.
Този бонус от почти три пъти по-висока тежест обаче се прилага само за пълни 12 месеца отлагане. Ако периодът е по-къс, месеците се зачитат по стандартната ставка от 1,35%.
На практика това означава, че ако прогнозната пенсия на човек е 500 евро, при отлагане с една година тя би станала около 520 евро доживот, но срещу това лицето се отказва от 6000 евро текущ доход за същия период.
При отлагане от три години бъдещата пенсия би достигнала около 560 евро, но пропуснатият текущ доход нараства на 18 000 евро. Така се балансира по-високото месечно възнаграждение в бъдеще срещу липсата на допълнителен доход в настоящето.
Основната разлика е между отложеното пенсиониране и работата като вече пенсиониран гражданин. В първия случай се получава само заплата, но се трупа споменатият бонус от 4%.
Във втория случай човекът подава документи, взема едновременно заплата и пенсия (което носи по-висок текущ доход), но при ежегодното преизчисляване новият стаж се добавя само със стандартната тежест от 1,35%.
При вземането на крайно решение трябва да се претеглят няколко фактора. Отлагането изисква финансова стабилност и възможност за живот без пенсионните средства в краткосрочен план.
Освен това математическата полза от по-високата пенсия се реализира напълно само при по-голяма продължителност на живота.
Ключов остава и личният фактор – ако работата е изтощителна, продължаването ѝ единствено заради бонуса не си струва, но ако тя носи удовлетворение, финансовото предимство е чудесен страничен ефект.
Изборът не е окончателен и всеки може да избере среден вариант, като отложи пенсионирането си само с година или две, а за вземането на информирано решение НОИ предлага безплатна услуга за прогнозно изчисляване на пенсията при различни сценарии.
