След отказа на САЩ да одобри продажбата на чуждестранните предприятия на "Лукойл" на петролния търговец Gunvor, компанията се оказа пред заплахата да загуби както международните си активи, така и руския си бизнес.
В други страни властите могат да отнемат нейните нефтопреработвателни заводи, бензиностанции и находища, за да осигурят тяхната работа, а в Русия отдавна е хвърлил око на "Лукойл“ дългогодишният съратник на Владимир Путин, шефът на "Роснефт“ Игор Сечин.
Без международното подразделение, което "Лукойл" активно развиваше в продължение на две десетилетия и превърна в ефективен, печеливш бизнес, перспективите му на руския пазар, където доминира "Роснефт", изглеждат изключително ограничени. "Вътре в страната всичко се отдава на "Роснефт" и "Газпром нефт“, а чуждестранният пазар за "Лукойл" вече е затворен“, заявява пред Financial Times опозиционният политик Владимир Милов, който в началото на 2000-те години бе заместник-министър на енергетиката: "Лукойл" няма бъдеще в бизнеса. На компанията са подрязани крилете".
След провала на сделката с Gunvor чуждестранните играчи могат да предложат да изкупят някои активи на "Лукойл“, които общо се оценяват на 14 млрд. евро. Но собствениците му "вече се готвят за това, че активите им могат просто да бъдат отнети“ от властите на страните, в които се намират, заявява пред вестника вътрешен източник на руския петролен пазар. На него също така активно циркулират слухове, че държавната "Роснефт“ може най-накрая да получи контрол над най-голямата частна петролна компания в Русия, като по този начин завърши започнатия при Путин преход на основната част от петролната индустрия в държавни ръце.
Според представители на руския енергиен сектор, досега Путин многократно е блокирал опитите на Сечин да завземе конкурента си, но някои от тях смятат, че сега шефът на "Роснефт“ може да предприеме решителна атака. Един от бившите служители на държавната компания заявява пред FT:
Сечин никога не се е отказвал от идеята да погълне "Лукойл“. На всеки няколко месеца той се качва нагоре с ново предложение. Но засега без резултат.
Въпреки че някои чуждестранни активи (малцинствени дялове) на "Лукойл“ не попадат под санкциите на САЩ и Великобритания, като цяло "чуждестранните активи на групата съставляват над 6,5% от нефтодобивната дейност и почти половината от добиваното от нея газ“, отбелязват анализаторите на "Алфа-банк“. Те оценяват потенциалния негативен ефект от продажбата на чуждестранни производствени активи на 15-17% в обемно изражение. Загубата на чуждестранни нефтопреработвателни заводи ще лиши "Лукойл“ от около 25% от общия обем на нефтопреработката. В резултат на това EBITDA (печалба преди лихви, данъци и амортизационни отчисления) на групата може да спадне с 16-20%, смятат в "Алфа-банк“.
"Лукойл“ участва в добивни проекти в Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Ирак, Египет и ОАЕ, а също и в Латинска Америка, Западна и Централна Африка. Групата притежава нефтопреработвателни заводи в България, Румъния, Нидерландия, мрежи от бензиностанции в страните от Европейския съюз, Турция и САЩ, авиационен комплекс в Молдова, както и нефтотрейдингова компания Litasco.
"Лукойл“ може да не получи пари за някои от своите активи. В Ирак, където разработва едно от най-големите нефтени находища в света "Западна Курна-2“, с дял от 75%, "Лукойл“ обяви форсмажор, след като правителството спря всички плащания към него в пари и нефт.
Властите в България, където компанията притежава единствения в страната и най-голям в Балканите нефтопреработвателен завод, вече одобриха закон, който им позволява от съображения за национална сигурност да поемат контрола над завода и да назначат временен управител. Правителството на Румъния съобщи, че ще проверява внимателно всички предложения за продажба на активи, за да гарантира спазването на нормите на ЕС и енергийната сигурност.
Въпреки това, за разлика от печелившата и модерна българска рафинерия, румънската е много по-малко ефективна и изисква значителни инвестиции, поради което може да не се намери купувач за нея, отбелязва Reuters. Министърът на енергетиката на Румъния Богдан Иван заяви във вторник, че правителството трябва да "поеме контрола“ над местните активи на "Лукойл“, включително нефтопреработвателния завод и мрежата от бензиностанции, "за да защити работните места на 5000 служители и да осигури стабилност и сигурност на националната енергийна система“.
В Молдова "Лукойл“ притежава единствения авиационен комплекс за зареждане с гориво и хранилище за гориво на летището в Кишинев. Властите поискаха от САЩ временно освобождаване от санкции и предложиха да изкупят активите на компанията.
Според изчисленията на FT въз основа на отчетността на "Лукойл“, минималната стойност на активите на чуждестранните подразделения, в които компанията притежава контролни пакети акции, възлиза на 14 млрд. евро (малцинствените дялове на стойност още 6 млрд. евро не попадат под ограничителните мерки на САЩ). Потенциалната загуба на тези активи ще бъде най-голямата за която и да е руска компания, попаднала под западните санкции в резултат на войната, която Путин разпали в Украйна.
